През седмицата стана ясно, че в министерството на здравеопазването се обсъжда въвеждането на различни по размер здравни осигуровки в зависимост от това дали хората посещават профилактичните прегледи. Според министър Богоев хората, които не ходят на прегледи, трябва да плащат повече, тъй като при тях евентуалното заболяване може да се открие по-късно и разходите за лечение ще са по-високи. Разбира се, в тази идея има логика, но въпросът е няма ли тези основания да се използват единствено за увеличаване на здравните осигуровки на някои групи хора като по-рядко ходещите на лекар хора, които основно са по-млади и естествено по-здрави или тези с по-високи доходи. Задължителното посещение за профилактичен преглед би трябвало да е полезно за здравето на хората, но от друга страна то поражда и някои разходи за тях. Пример такъв разход е чакането на големи опашки пред лекарските кабинети. Сегашната система на медицинско обслужване е така организирана, че от нея реално могат да се възползват само хората, които разполагат с достатъчно време. Общопрактикуващите лекари, които имат по 1 200 записани пациенти, трудно могат да приемат всички, ако голяма част от тях желаят да бъдат прегледани по едно и също време. В такъв случай, когато трябва да чакат на опашки и естествено да губят време, в което те биха работили и добавяли стойност, те избират да не използват услугите на личния си лекар и да си платят повече за преглед при специалист. Също така някои хора имат здравна осигуровка, която сами са си направили или пък им се осигурява от работодателя им. Те също не използват услугите на здравната каса, защото предпочитат по-скъпото, но за сметка на това много по-качествено частно обслужване. Съществуват и други примери, но посочените са показателни, че за голяма част от хората в държавната статистика няма да се отчете, че са посетили лекар и поради тази причина са в добро здравословно състояние, но именно на тях ще бъдат наложени по-високите осигуровки. Така те не само че плащат за услуга, която реално не използват, а вече може да плащат дори и повече от преди. Да не забравяме, че здравните осигуровки се определят като процент от осигурителния доход на хората. Според плановете на правителството тези осигуровки през 2005 г. ще бъдат повишени от сегашните 6 на 8%. Въпреки уверенията на министъра на финансите Велчев, че това няма да се случи, решението, с което се повишава тази ставка, все още не е отменено. Следователно не можем да разчитаме, че осигуровките няма да бъдат повишени, а според някои изявления на министър Богоев това наистина ще се случи. Все пак ако посочените промени не доведат до нарастване на осигурителната тежест те ще са стъпка в положителна посока, тъй като все пак ще отразяват по-точно риска от заболяване. Но е възможно това само да е начин за прикриване на увеличаване на осигурителната тежест, която и в момента е много висока. Остава открит въпросът как точно ще се определя кой и колко повече ще плаща и как ще се администрира това за всеки човек поотделно. Това диференциране на осигуровките ще генерира много по-високи разходи за определяне и контролиране на плащането на тези осигуровки. Това ще създаде и възможности за корупция сред личните лекари, които ще регистрират повече преминали профилактичен преглед пациенти естествено срещу някаква такса. Идеята за по-справедливи здравни осигуровки е добра, но реализацията и чрез държавната система ще я изкриви. Осъществяването на идеята е възможно до някаква степен чрез обмен на информация между здравната каса и частните здравни фондове за прегледаните пациенти, но така е възможно също да останат хора, които не са записани в статистиката и те отново ще трябва да плащат допълнително. Освен това по този начин ще се създадат и допълнителни разходи за здравните фондове, които отново ще оскъпят и усложнят цялата процедура и ще направят частното здравно осигуряване по-скъпо за потребителите на тази услуга. Едно сравнително просто решение е тази система да бъде частна. За определени
групи от хора като пенсионерите и в момента осигуровките са за сметка
на държавния бюджет. За останалите хора може да се въведе задължително
здравно застраховане в частен здравен фонд, което да покрива по-големите
рискове като скъпото болнично лечение. Здравните фондове и в момента
предлагат подобни застраховки и естествено размерът на застрахователната
премия се определя индивидуално за всеки човек в зависимост от възрастта,
професията, предразположеността му към заболявания и т.н. Така осигуровката
ще се формира справедливо според пазарните принципи. Естествено, по
желание на всеки човек той ще може да се застрахова и срещу други рискове
като по-леки заболявания и да посещава профилактични прегледи, а ако
не го направи той ще си поема разходите, когато е необходимо. Все пак
и при сегашното здравно осигуряване много голяма част от разходите са
за сметка на пациентите въпреки че плащат все по-големи здравни осигуровки.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |