Словакия е малка страна с население 5.5 млн. души в Централна Европа, която все още не е открита от американските бизнесмени и туристи. Тези, които вече са я посетили, или поне са чували за нея, знаят, че това е “млада” страна, възникнала след разделянето на бившата Чехословакия само преди няколко години – през 1993 г. Някои от тях може да я знаят като “сърцето на Европа” – прякор, който Словакия получава заради благоприятното си географско положение и забележителни исторически места. Въпреки това, изглежда че Словакия привлича вниманието на икономисти, предприемачи и политици от цял свят. Причината за това е внушителната данъчна реформа, проведена в последната седмица на Октомври 2003 г. Преследвайки основните цели на честност, простота и липса на двойно данъчно облагане, основни промени в данъчната система бяха въведени, използвайки идеята за плоския данък като най-добрия вариант за словашката икономика. Словашката данъчна реформа съдържа няколко основни елемента. На първо място беше въведен плосък данък от 19%, който замени прогресивното подоходно облагане, което варираше от 10 до 38%, както и действащия тогава корпоративен данък от 25%. Това намали данъчната тежест на подоходния и корпоративния данък. Специално за фирмите, Словакия ще предложи най-благоприятните данъчни условия от всички страни в региона. Комбинацията от ниско подоходно облагане, квалифицирана и сравнително евтина работна сила, и добро географско разположение ще привлече повече чуждестранни инвестиции, които са съществени за словашката икономика във финалния етап на прехода. Въпреки че единното облагане на доходите ще се прояви най-силно в портфейлите на словашките данъкоплатци, това не е най-значимата промяна в Закона за облагане на доходите. Същината на плоския данък не се състои само в унифициране на данъчната ставка – тя се състои в опростяването на целия данъчен кодекс. Подобно на повечето развити страни, словашкия закон за облагане на доходите беше много сложен, с много изключения, различно облагане на различните източници на доходи, и наличието на много други специални правила, въведени за определени групи. Всъщност, съществуваха почти двеста изключения от правилата преди реформата. Повечето от тях са премахнати и това ще направи данъчната система за обикновените хора по-прозрачна – въпреки че все още не може да бъде наречена “приятелска за ползване” и няма да е възможно подаването на данъчна информация с пощенска картичка. Но това е почти невъзможно изискване за която и да е данъчна система. Едновременно с това, ДДС – “Европейската версия” на данъка върху продажбите – също беше опростен. До момента имаше две ставки в Словакия: основната беше 20%, а специалната – 14% за някои продукти. Двете бяха обединени в една – 19%, което прилича на плоския данък върху доходите. Друго правило, което ръководеше създателите на новите данъчни правила, беше избягването на двойното данъчно облагане. Всеки доход трябва да се третира и облага по един и същ начин, независимо от източника, като облагането не трябва да е повече от веднъж. Това се случваше например с данъка върху дивидентите, който беше облаган веднъж като печалба на компанията, и втори път като индивидуален доход. От януари 2004 г. се премахва данъка върху дивидентите в Словакия. Има и още добри новини за словашките данъкоплатци като например премахването на един от най-несправедливите и безсмислени данъци – данъка върху наследството, известен като данък смърт. След дълга и изтощителна кампания, водена от Асоциацията на словашките данъкоплатци, данъкът върху наследството за най-близките роднини беше премахнат преди две години. Сега, след данъчната реформа, данъкът смърт ще изчезне от словашкото законодателство завинаги. Същата е съдбата и на данъка върху даренията. Няма да има облагане на завещанията с въвеждането на новите правила. Нещо повече, от началото на 2005 г. е обещано данъкът върху покупко-продажбата на недвижими имоти също да изчезне. Аз съм изцяло убеден, че тези реформи са породили възхищение във всеки разумно мислещ икономист и политик, но първият въпрос, който веднага изниква, е “Звучи добре, но къде е уловката, може ли да бъде наистина толкова сензационно?”. Е, наистина има уловка. Необходимо условие за прокарването на такава данъчна реформа през политическия процес беше като я направим фискално неутрална. Преведено на разбираем език – общата данъчна тежест ще остане непроменена. Намалението на постъпленията от подоходните данъци ще бъде компенсирано от увеличението на акцизите, като например данъка върху бензина и тютюневите продукти. Унифицирането на ДДС ще увеличи облагането на всички продукти за ежедневна употреба, които представляват най-голямата част от консумацията на всеки, и които преди това са облагани с по-ниската ставка на ДДС. Също така, ставката на плоския данък можеше да бъде много по-ниска, отколкото е определена – достоверни изчисления показват, че дори ставката да беше определена на 16 или дори 15%, правителствения бюджет нямаше сериозно до бъде застрашен. Въпреки че има още много работа, словашката данъчна реформа е значителна стъпка към по-добра и по-честна система за данъкоплатците. Ако сравняваме новоприетия плосък данък в Словакия със страните, където такава реформа също е проведена, ще видим, че словашкия вариант е съобразен с основните принципи на академичното разбиране за плосък данък. Значителен принос за това имат няколкото про-пазарни институти, които първоначално представиха идеята в Словакия и я защитаваха постоянно по всички възможни начини, и на всички възможни места. През юни 2003 г., Стив Форбс, може би най-известният привърженик на идеята за плосък данък, беше поканен от местната фондация Хайек в Словакия. След завръщането си от тридневната се визита, той публикува в своето списание Форбс цяла страница за реформите тук със заглавие “Рай за инвеститорите”. Е, рая предстои де си случи в Словакия – но ние създаваме добри условия за това.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |
||||||||||||||||