Архаичният кодекс на труда, затвърдил през 1992 г. най-лошото от комунистическата традиция и разширил тази традиция през 2001 г., отново ще се променя в неправилната посока. Това стана известно през седмицата, макар законопроектът да отлежава от лятото на м.г. Мотивът за бързането, според министър Христова, била отново необходимостта за хармонизиране с ЕС. Доколкото ни е известно, директива за договорите по трудовото законодателство ЕС няма. Но онова, което засяга тези договори, се разработва бавно в близки области по посока на ограничаване на свободата на договаряне. Това са две директиви и една регулация, отнесени към рубриката “условията за работа”. Министър Христова бърза да прокара една нова директива (2003/88 “относно някои условия на работа”). Към достъпния в Интернет вариант на законопроекта няма мотиви. затова може да се предполага, че покрай “европейските изисквания”, идеята е да се приемат определения на “дискриминация”, “съдържание на договорите”, случаите на “подневно изчисляване на възнаграждението”, “кратки консултации за постигане на съгласие” и др. под., които в крайна сметка ще затруднят и оскъпят договорите (виж проектозакона тук ). Графиката по-долу ясно показва къде се намира България по отношение на другите присъединяващи се страни. Очевидно е, че всяко усложняване на правната рамка ще постави българските фирми в още по-неизгодни условия. Сега условията по наемането на работа са два пъти по-тежки от средното за ЕС. Вероятно, както и в Турция, законовите изисквания по-скоро се заобикалят, отколкото прилагат. Според изискванията на самия кодекс, новият законопроект вероятно е
обсъден с работодатели и синдикатите и по него би следвало да е постигнато
някакво съгласие. За синдикатите всичко е ясно, но защо са спали работодателските
организации.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |
