През седмицата беше приет Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. За целта всички работодатели ще внасят в специален фонд по 0.5% от брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите си. От обхвата на закона са изключени собствениците на еднолични търговци, съдружниците, членовете на управителните и контролните органи на дружествата и свързаните с тях лица, които работят в тези дружества. Според мотивите към закона той се основава на изискването на Директива 80/987 на Европейския съюз, според която всяка държава членка на ЕС трябва да създаде институция, който да осигури плащанията на неуредените претенции на засегнатите работници. Това е поредният пример как изискванията за членство в ЕС пораждат и негативни последици и водят до увеличаването на данъчната тежест за бизнеса. По този начин се облага допълнително формалното наемане на труд – при неформалното не се плащат никакви данъци и следователно тази нова осигуровка няма да е проблем. С това увеличение фактически се нарушават дадените обещания от правителството при въвеждането на предишни мерки в тази посока и осигурителните плащания стават 43.2%. (Поради необходимостта от натрупване на средства в този фонд първоначалната вноска ще бъде с максимален размер, а освен това осигуровките ще се плащат още през 2004 г., докато фондът ще започне да гарантира вземанията на работниците и служителите от 1 януари 2005 г.) Приемането на тази осигуровка в размер еднакъв за всички дружества е неправилно от икономическа гледна точка. Има много голяма разлика между платежоспособността на отделните фирми, като например големите международни компании с представителство в България и висок кредитен рейтинг на световните пазари и местните микро- и малки предприятия. В този смисъл не е логично те да плащат еднакъв процент. Разбира се, по този начин администрирането на фонда е много по-лесно, но можеше да се помисли за делегирането на тази дейност на частни компании чрез въвеждането на някаква форма на задължително застраховане. Застрахователните компании и понастоящем предлагат застраховки срещу финансови рискове, в които се прави оценка на платежоспособността на застрахованите лица. При наличието на подобна оценка и по-лесно може да се определи размерът на застрахователната премия за всеки отделен търговец, която да отговаря на действителното му състояние. Друг аспект на тази уравниловка е, че по този начин се наказват успешните предприемачи, а поемащите неоправдано високи рискове се насърчават. Така се създава и морален риск за работниците и служителите на тези по-неблагоразумни търговци – намалява отговорността им за собственото им благосъстояние както и стимулите им да се интересуват от надеждността на работодателя си, защото те ще очакват в случай на нужда да им се изплати дължимото от средствата на фонда. Според закона вноската за фонда за гарантираните вземания се определя всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и е в максимален размер от 0.5% от брутното трудово възнаграждение. Особеността тук е, че тази вноска е част от вноската за фонд “Безработица”, която също може да се променя ежегодно. Изглежда, че създаването на фонда е вече факт, но все пак е възможно ограничаването на негативните последствия от новата осигуровка. Това може да стане чрез намаляването на вноската за фонд “Безработица” или на някоя от останалите осигуровки в такъв размер, който да компенсира нововъведената осигуровка. Ако предложението за компенсиращо намаление не се приеме е логично е да се зададе въпросът: колко ще струва на данъкоплатците увеличението на осигуровките? Според данните на Националния осигурителен институт осигурителната основа за социално- и здравно-осигурителните вноски за 2004 г. е 9012.3 млн. лв. В структурата на осигуровките около 5.4% се плащат от самонаетите лица. Членовете на управителните или контролните органи на различните видове търговци са много малко на брой и могат да бъдат пренебрегнати. Следователно облагаемата основа остава около 8518.8 млн. лв., което умножено по 0.5% прави около 42.6 млн. лв. за цялата 2004 г. Тъй като събирането на вноските ще започне вероятно от месец май, очакваните осигуровки са 28.4 млн. лв. само до края на 2004 г. Ако допуснем, че поради икономическия растеж и инфлацията нарастването на приходите в този фонд ще бъде със 7% годишно (средното нарастване на приходите на НОИ от осигурителни вноски през последните 4 години е 9.7%) и приемем, че дисконтовият процент за българската икономика е 10%, настоящата стойност на разходите за новата осигуровка ще бъде 1319.1 млн. лв., които ще бъдат иззети от работодателите и ще ограничат възможностите им да инвестират и да създават нови работни места. По този начин и проблемът с вземанията от работодателите се решава според добре известния принцип от миналото: ако няма работни места - няма и вземания на работниците и служителите от трудови правоотношения.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |