На два пъти през седмицата предложението за оплоскостяване и намаляване на данъците и т. нар. социални вноски до 10 на сто бе обявено за нещо като заговор за подобряване на повяхнал рейтинг. Всъщност замисълът е прост, подходът към данъците е принципен и подобни обсъждания и реформи протичат в повечето присъединяващи се към ЕС страни. Естествено те предизвикват и съгласие, и несъгласие в сегашните страни членки. Онези, които в България са против идеята за плоския данък, не се замислят на тези обстоятелства на дебата. Затова той им се вижда случаен и доморасъл, а цитатите от западни политици се подбират тенденциозно, за да излезе, че ЕС “не разрешава”. Мотиви за намаляването на данъците на Изток · Темповете на стопански растеж в тези страни спадат (включително поради рецесията в ЕС и разходите за присъединяване) и намаляването на преките данъци е един от малкото лостове, темповете да се задържат поне за известно време; · Очевидно е също, че с подобна политика се стимулират инвестициите – вътрешни и външни, и че еднаквото третиране на всички данъкоплатци и при по-ниски ставки е по-правилният подход от специалните мерки – данъчни и други - за привличането на инвестиции; · Оплоскостяването и намаляването на данъците е равносилно на тяхното опростяване и на подобряване на работата на администрацията, и в крайна сметка гаранция, че в цялата страна процедурите и разходите за работа с правителството се съкращават; · Ниските и плоски данъци “смазват” процеса на присъединяване: гражданите и фирмите виждат смисъл да останат или отидат в дадена страна, правителството намира извинение за наложените разходи по присъединяване и оправдание да поема по-малко задължения (спрямо съюза) в бъдеще; · Веднъж избегнали нещастията на централното планиране, страните от Нова Европа са по-свободолюбиви; дори политически левите им водачи нямат място за маневриране, не могат да променят насоката на реформите. Накъсо – присъединяващите се страни разбират, че при друга политика те ще бъдат обречени най-вече на загуби от присъединяването и по-дълго “догонване” на средните за съюза равнища на благосъстояние. Разбира се, данъчните реформи са необходимото, но не и единствено достатъчното средство за постигане на по-бърз растеж. Най-често успехът им зависи от това дали те са съчетани със защита на частната собственост, поддържане на законност и частно предлагане на бивши държавни услуги. Реакциите на “Запад” · Във Франция, Германия и Холандия изнасянето на производства на “Изток” се разглежда от водещите политици като “не съвсем патриотично”. · През декември м.г. Швеция и още пет страни-членки изпратиха писмо до Европейската комисия, заявявайки, че бюджетът на съюза следва да продължи да се формира от вноски не по-големи от 1 на сто от брутния национален доход. В основата на това писмо е предположението, че при сегашните критерии на преразпределение от центъра, субсидиите от Брюксел към новите по-бедни членки трябва да нараснат значително. · Че това няма да стане е ясно от поне пет-шест години (затова и Нова Европа потърси и намери вътрешните резерви за растеж в преките данъци). Макар и да не се говори открито, новите членки на практика не разчитат на субсидии. Допускайки, че такъв е случаят в Балтийските страни и че Швеция – като съседна страна – може да има известни “отговорности” спрямо тях, министър председателят социалист Першон нападна точно плоските данъци. В редица интервюта за местната преса и при посещението в Берлин (30 март т.г.) той с увлечение обясняваше, че страната му няма да финансира страни, в които онези, които печелят, плащат ниски данъци. Това очевидно невярно твърдение бе подкрепено и от немския му колега Шрьодер. · Консервативната опозиция в Швеция веднага обяви, че г-н Першон се бори за общоевропейски данъчен режим и обеща чрез някои свои видни представители (например Гюнар Хьокмарк) да се бори решително срещу тази кауза. · В Германия “Изток” и “Запад” са вътре в страната. Субсидиите към Източните провинции – 1,4 трилиона евро от 1990 насам – не променят съществено положението. Неотдавна, влизайки в спор със своя началник, министърът на транспорта Манфред Штолпе, предложи ниски данъци и заплати в тези пет провинции, за да се противодейства на ефектите от разширяването на съюза. Неговата схема, основана на доклад, поръчан от самото правителство, е по германски сложна и безсмислена: включва идеи за част от заплатите да се плащат от правителството, задължително участие на местни фирми в търгове за държавни поръчки, значителни данъчни кредити, по-дълга работна седмица, всичко това се нарича “иновационни райони” (според терминологията на министъра на икономиката Волфганг Клеменс) и др. под. Но общият знаменател е един ниски данъци и разходи за заплати. · И тук дебатът е разгорещен. Германската федерация на профсъюзите твърди, че тези идеи са опасни, защото, според Михаел Зомер, щяла “да катапултира страната в миналото”. Немските индустриалци пък твърдят, че ниските данъци са добра идея и ако нещо е добро, цялата страна може да бъде специална стопанска зона. А политическата опозиция, в лицето на Анджела Меркел – самата тя израснала в бившата ГДР, заявява, че данъчната конкуренция с новите страни членки е нещо нормално и дори трябва да се приветства. Министър.председателите на поне две (Тюрингия и Саксония-Анхалт, граничещи с Нова Европа) от петте Източни провинции замислят намаляване на данъците, за да привлекат чуждестранни инвестиции. · Европейската комисия и комисарят Ферхойген също не спят. От една страна той признава, че ЕС няма долна граница на преките данъци. От друга – той казва, че “няма да правим Източна Европа Хонг Конг”. Неговите примери за изравняване на данъчните ставки са в областта на косвените данъци. Българската провинциалност Пресата упорито не обръща внимание на дебата за данъците в Европа. Когато споменава нещо, то е от посланията на Першон и Шрьодер, и само част от онова, което казва Ферхойген. Мнението на тези господа се схваща като началническо и окончателно. Правителството упорито не пресмята какво може да направи за реформа в предложената и опитаната от други страни реформа. Защо е това нежеление? Причините са няколко. Първо, замазват се възможностите за реформи преди избори и в името на популистки политики се жертва възможността за промяна с дългосрочни ползи. Второ, неравномерността на промените и несъразмерността на тежестите по двата преки данъка (корпоративен и за физическите лица) се създават стимули за корпоратизизиране на лични разходи и потребление и мътната вода на проверяващите им се отваря работа. Трето, онова, което плаши е предупреждението (като това на г-н Першон), че субсидиите ще бъдат по-малко. В момента ситуацията е крайно удобна: имитира се фискална дисциплина, но от ЕС се преразпределят извън бюджетно около 1,5-2% от БВП на година; това става за облагодетелстване на малцина, докато от намаляването на данъците печелят всички и ако то се случи, правителство ще има по-малко поводи да се прави на Дядо Коледа. Четвърто, при плоските данъци отношението на властта към гражданите
е безпристрастно. Това е идеологически неприемливо и за десните, и за
левите партии в България, които по навик убеждават, че се грижат за
някого.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |