През седмицата министърът на труда и социалната политика Христина Христова беше особено активна в своите изяви. Първо в обширно свое интервю тя заяви, че планира увеличение на минималната работна заплата с около 20-30% през 2005 г. и ще достигне 150 лв. на месец, а след това по медиите беше публикувана информация за поредната програма на социалното министерство, която ще струва на българския данъкоплатец над 2.7 млн. лв. Ние нееднократно сме посочвали негативните ефекти от съществуването на минимална работна заплата върху пазара на труда (1). Част от тях са ненаемане на млади и неопитни работници поради по-ниската им квалификация и производителност на труда и уволняване на някои от работниците при повишение на минималната заплата, поради нарасналите разходи за труд. Друг негативен ефект е увеличаването на сивата икономика, тъй като някои от хората все пак са наемани на работа, но при по-ниска заплата от минималната, което принуждава работодателите да не сключват договори със служителите си. Според скорошно изследване (2) увеличението на минималната заплата влияе неблагоприятно на хората, които са с близки до нея заплати. Въпреки че заплатите им нарастват отработените часове и заетостта им намаляват и общият ефект е понижение на доходите им. Не трябва да забравяме, че преди два месеца министър Христова заяви: Както виждаме обаче през това време г-жа Христова е променила своето мнение относно минималната заплата. Сега тя не само, че не говори за отмяна на това съществуващо в момента вредно ограничение, а дори предлага неговото увеличение, с което негативният ефект още повече ще се засили. При минимална работна заплата от 150 лв. на месец разходите за един работник ще нараснат до 198.3 лв. спрямо сегашните около 158.6 лв. при заплата от 120 лв. Виждаме, че разходите на работодателя нарастват дори повече от минималната заплата. Това значително увеличаване на разходите за труд на работодателите ще доведе единствено до съкращаване на част от работниците и съответно до нарастване на безработицата, намаляването на която е една от задачите на социалното министерство. Но министър Христова е помислила и за това – след като създаде допълнителна безработица тя ще измисли програма, с която да облекчи последствията от своите действия, но естествено за сметка на данъкоплатците. Едно такова ново начинание с парите от държавния бюджет (т.е. от данъкоплатците, тъй като чрез бюджета техните пари се изземват и пренасочват за неща, за които те иначе никога не биха ги изразходили), насочено срещу безработицата е програмата “Нова възможност за професионално развитие”. Тя е поредната инициатива на министерството, която продължава традицията поставена от министър Шулева, за измисляне на всевъзможни програми, ползите от които са неясни и не могат да бъдат проверени. Очакваните резултати от програмата са обучение на 3300 безработни лица и осигуряване на заетост на 1000 лица. Обучението на тези хора е лесно проверяемо, но трудно може да се докаже, че те ще бъдат наети по-бързо след това и дали ще използват придобитите умения от тази програма. За това не са посочени някакви обективни критерии за оценка и естествено след изпълнението на тези предварително ясни задачи програмата ще бъде обявена за успешна и това ще даде основание за още такива. Освен това програмите от този тип са временни и при тях на работодателя се спестяват значителна част от разходите като например процент от заплатата и осигуровките, за да наемат определен работник. След като програмата бъде приключена обаче е много вероятно работодателят да не може да си позволи да задържи наетия работник. Новото при тази програма е, че тя е насочена и към работници от приватизирани вече предприятия. Такива са например “Кремиковци” АД и донякъде БТК (за съжаление тя официално все още не е приватизирана въпреки усилията на бъдещите собственици в тази посока). Според приватизационния договор в сделката за БТК са 45 млн. евро са предназначени за социални програми на съкратените работници и участието им в новата програма на социалното министерство изглежда ненужно – по-скоро като оказване на специално внимание към определени хора отколкото реална необходимост. Разбира се, съществува и вариантът БТК да не бъде приватизирана поради действията на правителството и тогава става ясно защо бившите служители на БТК са включени в програмата. Не така стои въпросът с “Кремиковци”, която от достатъчно време е частна компания. Работниците в нея са запознати със състоянието на фирмата и са имали достатъчно време да докажат способностите си, за да запазят работата си. Те ще получат обезщетение, че са съкратени от работа, но освен това ще използват и допълнителни средства от бюджета. Така за една частна компания се създават привилегии спрямо останалите, които са абсолютно неоправдани и неприемливи. Що се отнася до останалите държавни предприятия в списъка, наистина е по-добре ненужните работници в тях да бъдат съкратени вместо да бъдат държани на работа. Все пак не е ясно защо за тях се създава специална програма, която не се отнася за останалите все още държавни предприятия. Основанията изглежда са “масовите уволнения”, но такива са се случвали и преди и не са били оправдание за предприемане на подобни програми с неясен резултат. Изглежда, че целта е да се създаде временна заетост за голяма част от тези хора, така че те фактически да останат на бюджетна издръжка, въпреки че формално не работят вече в държавни предприятия. Като заключение можем да кажем, че много по-успешни мерки за насърчаване на заетостта и съответно за понижаване на безработицата биха били създаването на по-добри условия за водене на бизнес чрез ограничаване до минимум на регистрационните и лицензионните режими и значителното намаляване на данъците и осигуровките. Таблица 1: Предприятия, подлежащи на преструктуриране
през 2004 г.
* Източник: Национална програма “Нова възможност за професионално развитие” на Министерството на труда и социалната политика
Бележки: © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |