По данни от пресата разбрахме, че от Министерството на културата са предложили промени в Закона за закрила и развитие на културата, които предстои да бъдат внесени в Министерски съвет. Според част от тези промени националният бюджет за култура се предвижда да бъде не по-малко от 1% от БВП вместо досегашните 0.6%. Също така се настоява и за поправка в закона, с която театрите да се задължат да включват в програмата си поне едно произведение на български автор годишно. Коментар: 2/ Според мен “културата” е част от същността на човека, която съществува независимо от намесата на държавата. Може да се каже дори, че намесата на държавата има изтласкващ ефект по отношение на частно финансиране и дарения по две причини. На първо място, защото някои културни дейности са силно регулирани или са напълно монопол на държавата. И второ, защото след като хората плащат през общите данъци за развитие на “културата” вероятно са склонни в по-малка степен да правят допълнително частни дарения. Освен това не смятам, че администраторите могат да знаят по-добре от мен от какви “културни мероприятия” имам нужда и въобще каква трябва да бъде посоката на развитие на културата в България. 3/ Освен това няма причина да вярваме, че държавната администрация е в състояние да развива “културата” по-добре от гражданите. Много пъти сме били свидетели затова как огромни държавни фондове се използват неефективно и за непривични дейности. 4/ Връщайки се към очакваното увеличение на бюджета на Министерството на културата, фиксирането му като 1% от БВП ще означава непрозрачност. Би трябвало разходите за “култура” поне да се обвързват с конкретни проекти и съответно конкретни суми, които да се представят за публично обсъждане. Едно такова обсъждане ще покаже дали частни инвеститори биха желали да участват във въпросния проект и въобще дали има обществена подкрепа. 5/ Освен това държавните субсидии намаляват мотивацията за подобряване качеството на създаваните стоки и услуги. Нещо повече, когато това продължава с години някои “културни мероприятия” все повече се отдалечават от пазарното търсене или реалните потребности на хората. Практиката е показала, че тези услуги могат да се самоиздържат и да бъдат печеливши, когато се поставят на пазарна основа. 6/ Наивно е да се мисли, че ако се задължат законово театрите да включват поне едно произведение на български автор годишно, това ще спомогне за развитието на “българската култура”. Подобни идеи са често срещани и по отношение на филмите, само че в съвременния глобален свят, когато продуцент на един филм е финландец, режисьор американец, сценарист италианец, а се снима в Унгария и актьорите са от други пет страни е направо странно да се каже, че филмът е примерно американски. 7/ Практиката показва, че така наречените “културни мероприятия” могат
да се развиват от частни предприемачи без участието на държавата и да
бъдат печеливши по подобие, на който и да е друг бизнес. © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |