“В Америка има две политически партии – партия на глупостта и партия на злото”, според стара поговорка. Този материал се отнася за партията на глупостта – Републиканската партия. Партията на мнозинството непрекъснато обявява пред избирателите, че предпочита по-ниски данъци и по-малко правителствени разходи. Републиканците, в по-голяма степен от демократите, непрекъснато заявяват, че възлагат по-големи надежди на по-малкото участие на държавата и на по-ниските данъци. При такива изявления Републиканската партия би трябвало да е постоянната партия на мнозинството, но това съвсем не е така. Републиканците се гордеят, че са по-добри стопани на хазната и че осигуряват по-честно управление, отколкото техните съперници демократите. По принцип това е вярно, но републиканците проявяват стремеж към политическо самоубийство, подобно на гризачи, атакуващи скала, тъй като налагат данъци и харчат също като демократите веднага щом станат мнозинство. Резултатът от бързото увеличаване на данъците и разходите е винаги един и същ. Предприятията стават по-малко конкурентноспособни, поради нарастващото данъчно бреме, така че те наемат по-малко работници, а други просто се насочват към нови дейности. Това на свой ред подтиква икономиката на високите данъци да забавя темпа си. В крайна сметка на гражданите им писва от високите данъци и намалените икономически възможности и изгонва управляващата партия. Този цикъл се повтаря отново и отново, но републиканците изглежда никога няма да си вземат поука. Моят щат Вирджиния е днешният пример за републиканците-самоубийци. Губернаторът демократ Марк Уорнър създаваше впечатление на консервативен републиканец, когато се кандидатираше за поста и се кълнеше да не повишава данъците. Както се и очакваше, сега той предлага голямо увеличаване на данъците. Тъй като е демократ неговата политическа сила не се противопостави на това, защото демократите са партията на голямото правителство. Спомнете си, че Бил Клинтън обещаваше да намали данъците, когато за първи път се кандидатира за президент, но след това се отметна и ги увеличи, и отново това не е грях за един демократ. Когато г-н Уорнър предложи да се увеличат данъците, политически мъдро и икономически отговорно беше републиканското мнозинство в законодателния орган на щата да му се противопостави. Вместо това ръководството на републиканците в Сената излезе с предложение за още по-голямо данъчно увеличение, доказвайки отново, че са партия на глупостта. Забележете че, икономиката на Вирджиния беше в подем основно заради отговорното й управление допреди последните няколко години. Разходите на щата Вирджиния се увеличиха с почти 50 процента от 1998 г. насам, далеч надхвърляйки ръста на населението и инфлацията. Вместо да се отнесат отговорно и да поддържат ръста, заложен в правителствените програми, на равнище не по-високо от доходите на гражданите, много законодатели републиканци неубедително се оправдават, че ще се отмятат от обещанията си, дадени на избирателите. Републиканците проявяват по-малка търпимост към своите избраници, следователно можем да очакваме да видим множество “бивши” републиканци от щата през следващите няколко години. На национално равнище много републиканци страдат от синдрома “липса на внимание към икономическата история /ЛВИИ/. Хърбърт Хувър повиши данъците, таксите и разходите, което с помощта на Федералния резерв превърна нормалната рецесия в Голямата депресия и на републиканците им трябваше повече от едно поколение, за да се завърнат след това фиаско. Ричард Никсън смяташе за мъдро да облага и харчи като Линдън Джонсън, но резултатът от неговата икономическа политика и аферата Уотъргейт беше нашето страдание през годините на Джими Картър. Роналд Рейгън е дълбоко уважаван, защото не предаде партията си и нацията и действително успя да намали нарастването на невоенните правителствени разходи и ни освободи от наказателните високите данъци. Първият Джордж Буш се разболя от ЛВИИ след като беше избран. Забравяйки уроците, които г-н Рейгън му демонстрира, бившият президент Буш увеличи данъците, след като се кълнеше, че няма да го направи. В резултат, достатъчен брой републиканци спечелиха следващите избори, оставайки го безработен. Настоящият ни президент ясно разбира нуждата на републиканците по-скоро да съкратят, отколкото да увеличат данъците. Но предизвиква тревога това, че настоящата администрация не осъзнава, че растежът на правителствените разходи съкращава работни места в частния сектор, повече отколкото могат да се създадат в правителствения и че да се ограничава ролята на правителството означава да се ограничава нарастването на разходите. Още по-подтискащи са изявленията на някои републиканци членове на Конгреса, всичките страдащи от синдрома ЛВИИ, че може да не гласуват превръщането на наскоро приетите данъчни намаления в постоянни или дори още по-лошо – да гласуват за увеличение на данъците. Причината, поради която републиканците са смятани за партия на глупостта,
пропиляваща статута на мнозинство, е че те допуснаха страдащите от ЛВИИ
да заемат постове и да гласуват . Заразените от ЛВИИ са истинско оръжие
за масово поразяване и затова трябва да бъдат отстранени. ------------------------------- * Заглавието е на ИПИ. За първи път статията е публикувана на 06.03.2004
г. във вестник “Уошингтън Таймс”. |
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!