По повод четвъртата годишнина от началото на т.нар. пенсионна “реформа”
Националният осигурителен институт (НОИ) издаде специален брой на своя
бюлетин (достъпен тук).
В него се натъкваме на дежурните самохвалства на пенсионната бюрокрация,
която продължава да си затваря очите пред проблемите на сегашната пенсионна
система и продължава да предава едностранчиво международния опит при
пенсионните реформи. Както сме посочвали и преди (виж
тук ), в този аспект НОИ се различава значително от американската
осигурителна администрация, която следи и популяризира всичко, което
се случва в различните страни по отношение на пенсиите.
В бюлетина на НОИ забелязваме едно интересно твърдение: “За него
[държавното обществено осигуряване] е валидна поговорката: Ако искаш
след време да събираш плодове, сега трябва да засадиш”. Нека видим какви
плодове ще събираме от сегашната пенсионна система. Както знаем, в момента
пенсионната система страда от два много сериозни проблема:
1. пенсиите са прекалено ниски, което води до ниски доходи за пенсионерите
2. осигуровките, плащани от работещите, са изключително високи, което
намалява доходите на работниците и служителите и е пречка пред икономическото
развитие
За разходопокривните системи, подобни на българската, Световната банка
казва, че те намаляват икономическия растеж и не защитават възрастните
хора.
Дали след 40-50 години ситуацията ще се промени? Поглеждайки таблица
1 можем да твърдим, че отговорът е не. След половин век пенсиите, изплащани
от НОИ, ще са дори по-ниски от сегашните, измерени като процент от средната
заплата. Осигуровките също не се предвижда да се намалят осезаемо. Следователно,
въпреки високопарните твърдения на НОИ, се оказва, че след време ще
събираме гнили плодове от сегашната пенсионна система.
Таблица 1: Настоящата пенсионна система
|
Година
|
Коефициент на заместване (средна пенсия като % от средната
заплата)
|
|
2003
|
38.1%
|
|
2010
|
32.6%
|
|
2020
|
27.8%
|
|
2030
|
26.4%
|
|
2040
|
25.7%
|
|
2050
|
24.6%
|
Източник:
НОИ, Актюерски доклад, 2002
Нека направим още едно сравнение – между настоящата
пенсионна система и една капиталонатрупваща пенсионна система, основана
на възможност за избор, конкуренция и лични пенсионни сметки.
При сегашната пенсионна система се внасят 26% пенсионни
осигуровки в държавния пенсионен фонд, срещу което се получава обещание,
че при пенсиониране ще се изплаща определена пенсия. Ако един човек е
на 24 години и току-що е започнал работа, той ще се пенсионира около 2047
година. При допускането, че той е изкарвал заплата около средната по времето
когато се е трудил, през 2047 година, той ще получи пенсия, която е равна
на около 25% от средната работна заплата.
Нека направим същите изчисления и за частна пенсионна
система. Ако гореописаният човек внася своите 26% в частен пенсионен фонд
(който има доходност около 8% годишно ), при навършване на пенсионна възраст
през 2047 година той ще получава пенсия в размер на 150% от средната работна
заплата. Така забелязваме, че при същия размер на вноските частната пенсионна
система предоставя около 6 пъти по-висока пенсия.
Бихме могли да определим и обратния показател – каква
вноска ще е необходима при частна пенсионна система, за да се получава
обещаната от настоящата пенсионна система пенсия от 25% от средната заплата.
Изчисленията показват, че средна пенсия в размер на 25% от средната заплата
при частна пенсионна система може да се получи при вноска от около 5%.
Тоест, държавната пенсионна система има нужда от 26% вноска, за да осигури
пенсия, която частната пенсионна система би могла да осигури при 5% вноска.
Изводът от всичко това е несъмнено един – сегашната
пенсионна система е неефективна – тя се нуждае от високи осигуровки, внасяни
от работниците, за да плаща ниски пенсии на пенсионерите. По тази причина
вероятно е дошло време е за по-сериозно обмисляне на пенсионна реформа,
насочена към въвеждане на конкурентна капиталонатрупваща пенсионна система
и намаление на пенсионните осигуровки.
© Коментарните материали от Прегледа
на стопанската политика са обект на авторско право. При използването
им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват
материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).
Коментирай този
материал във форума на ИПИ & И.З.И.!
<<
Назад