През седмицата председателят на Комисията по икономическа политика в Народното събрание Валери Димитров предложи Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) да бъдат приватизирани, а предназначената за тях субсидия да бъде разпределена на конкурсен принцип (информация на www.mediapool.bg) Съществуването на държавните медии БНТ и БНР се оправдава с техния обществен характер. Този характер е дефиниран в Закона за радиото и телевизията и обществените оператори са тези, които “допринасят за реализиране на конституционното право на информация” (чл. 6 ал. 1). Тази твърде обща формулировка е конкретизирана по-нататък в чл. 6 ал. 3 от закона: “Обществените радио- и телевизионни оператори: 2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи; 3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност; 4. поощряват създаването на произведения от български автори; поощряват българското изпълнителско изкуство.” Посочените критерии и насоки за работа се изпълняват както от БНТ и БНР, така и от останалите радио и телевизионни оператори. Независимо от вида на регистрацията почти всички съществуващи медии имат обществен характер. Официално в Съвета за електронни медии са регистрирани дванадесет радиа и седем телевизии като обществени оператори. Част от тях са собственост на общини и държавни университети, но има и такива, които са частна собственост и задоволяват някаква обществена необходимост, която съществува въпреки държавните обществени медии. Операторите с търговски характер също излъчват програми с обществен характер. Пример за това са новините по тези програми, чийто рейтинг дори е по-висок от този на новините в БНТ и БНР. Такива са новините на БТВ, които са гледани от повече зрители и следователно изпълняват по-добре функцията по осигуряване на достъп до информация отколкото тези на БНТ. Пазарът на електронните медии е силно конкурентен. По този начин възниква силна специализация и отделните оператори са насочени към конкретни нужди на потребителите. Така някои от тези канали насърчават създаването на произведения от български автори, които после биват излъчвани и разпространявани. Такива са частните музикални канали, някои от които излъчват само българска музика и дори са насочени към конкретни музикални жанрове. Другото основание за съществуването на БНТ и БНР е те да запознават гражданите с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот. Това включва предимно обръщения на министър-председателя и президента, които се отразяват не само по държавните канали. Все пак, ако съществува необходимост от изрично информиране по даден въпрос, това би могло да стане чрез използване на частните медии, които вече покриват цялата страна и покриват много широка аудитория. От всичко казано дотук следва, че няма необходимост от съществуването на специални, финансирани от държавата канали. За издръжката на БНТ и БНР през 2004 г. в държавния бюджет са предвидени около 81 млн. лева. Предложението на г-н Димитров е тези средства да се разпределят на конкурсен принцип между частните канали вместо да се дават на БНТ и БНР. В момента ситуацията е такава, че всички други оператори са против субсидиите за БНТ и БНР, тъй като те изкривяват пазара и ги поставят в неравностойно положение спрямо частните канали. При подобно разпределение на субсидията исканията ще са не само от БНТ и БНР, а вече от всички, които изпълняват дейност с обществен характер. Както отбелязахме по-горе, това може да обхване практически всички радио и телевизионни оператори и така те да станат зависими от държавата. Така държавната намеса не само няма да намалее, каквато е целта на приватизацията на БНТ и БНР, а дори ще се увеличи,. По-простото и по-доброто решение е те да се приватизират и тогава тяхната издръжка ще бъде грижа на новия им частен собственик. Така тези 81 млн. лв. ще бъдат спестени на данъкоплатците – още повече, че някои от тях дори не ползват услугите на БНТ и БНР, а спестените средства могат да бъдат използвани за намаление на данъците, от което полза ще имат всички.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |