Управителният съвет на фонд “Земеделие” взе решение за размера на експортните субсидии за стимулиране на износа на земеделски продукти през 2004 г. Екипът на ИПИ следи с особено внимание тази тема (предишен коментар). Представяме ви в табличен вид как ще изглежда експортното насърчаване през тази година:
Източник: Съобщение на пресцентъра на Министерството на земеделието и горите Коментар: 2/ Насърчаването на износа се разглежда като успех сам по себе си. Това е така, защото повече износ означава по-нисък дефицит по платежния баланс, а както ни е известно дефицитът по платежния баланс е един от най-сериозните рискове пред развитието на човечеството. Например, авторът на тези редове има все по-нарастващ дефицит в търговските си отношения с кварталния магазин за хранителни стоки, което е илюстрация на проблемите, които следват от платежния баланс, на индивидуално ниво. 3/ Представете си кораб (с капитан Бастиа), който изнася агнешко месо и съответно получава субсидия от 800 лв. за тон от фонд “Земеделие”. След като напуска страната това се отчита в платежния баланс като нарастване на износа. Да предположим обаче, че този кораб потъва някъде в открито море. При това положение, вече е отчетено нарастване на износа, така че по отношение на платежния баланс, потъването на кораба няма да бъде негативно събитие. Ако няколко такива кораба потънат, текущата сметка на платежния баланс може да бъде положителна и няма да отчита загубата на благосъстояние. 4/ Проблеми за платежния баланс може да има не само във външната, но и във вътрешната търговия. Така например, в последно време нараства търговският дефицит на пловдивчани в търговията със софиянци. Това може да се реши, ако се предоставят експортни субсидии на пловдивчани, при износ за София, а на софиянци се забрани да изнасят (временно) за Пловдив. Един такъв подход ще доведе до балансиране на търговията между двата града поне временно. Дългосрочно решение обаче, може да се постигне чрез изселване на част от гражданите на София в Пловдив, което ще гарантира равновесието. 5/ Генерално решение на проблемите с платежния баланс може да се намери,
ако правителството всяка година започне да въвежда вносни квоти. Например
през 2004 г. се разрешава вносът на 10 000 тона банани, като след изчерпване
на квотата се преустановява всякакъв внос. Също така е възможно въвеждането
на импортни субсидии по подобие на експортните субсидии. Всеки гражданин,
който заяви, че иска да внесе стока, която по някаква причина се счита,
че не е необходима за икономиката, може да получава парично обезщетение
затова, че вносът му е бил забранен.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |