През седмицата Националният статистически институт публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) през 2003 г [1] . Окончателните данни ще бъдат оповестени след около една година, но все пак можем да използваме наличните в момента за анализ. Основната новина естествено е за темпа на растеж на реалния БВП, а той се забавя. От 4.9% през 2002 г. той се понижава до 4.3% (дори и при бъдещата ревизия на данните той едва ли ще достигне повече от 4.5%). Това е причина за недоволство в Министерството на финансите – министър Велчев дори заяви пред Българското национално радио, че ще се търсят причините защо реалният ръст е под планирания, тъй като техните прогнози значително надвишаваха действително получената стойност. Тези прогнози неколкократно бяха променяни като първоначалните бяха за реален растеж от 5%, после се понижиха до 4.8% и дори до 4.5%, но отново не успяха да предвидят реалното развитие. С това още веднъж се доказва, че прогнозите на Министерството на финансите и по-конкретно на Агенцията за икономически анализи и прогнози не са меродавни, което има и по-сериозно отражение върху хората в България – а именно по отношение на бюджетните приходи и разходи. Отново се потвърждава, че една правителствена организация не може да има цялата информация за пазара независимо от ресурсите от бюджета, които се отделят за това чрез създаването на статистически и други агенции и следователно не може да планира развитието му дори и в краткосрочен план. Именно в тази насока беше и една от основните грешки по времето преди прехода към пазарна икономика – представата, че един централен орган е запознат с предпочитанията на отделните индивиди и може точно да предвиди и след това по план да бъдат произведени необходимите стоки и услуги. Наложилата се практика през последните няколко години при съставянето на бюджета е да се предвиждат по-ниски приходи и след това да се реализира голямо по размер преизпълнение, което от своя страна дава възможност и за доста по-високи от предвидените разходи. Според документ на Министерството на финансите, озаглавен “Данъчна политика 2003 – 2005 г.” [2] , приходите в консолидирания бюджет като процент от БВП през 2002 г. е трябвало да бъдат 37.5%, а през 2003 г. 36.5% от БВП. Действителните стойности обаче са значително по-високи. Те са 39.4% и 40.9% съответно за 2002 и 2003 г. По този начин се получава голямо разминаване между предварително обявените намерения на правителството и резултатите от водената от него политика, което се отразява върху цялата българска икономика и по-точно върху българските граждани. Увеличаването на правителствените приходи оставя по-малка част от доходите на данъкоплатците на тяхно разположение. Голяма част от увеличените разходи на правителството пък са насочени към субсидиране на губещи предприятия и дейности, които иначе не биха съществували. Така те не само че не фалират, а освен това повече хора получат стимул да се ориентират към подобни дейности. Това става за сметка на тези, които генерират доходи и печалби и които биха ги използвали много по-ефективно и съответно биха допринесли за по-висок растеж. Получава се т.нар. изтласкващ ефект (crowding out) – неефективните държавни разходи и инвестиции изместват частните. Според цитирания по-горе документ бюджетните приходи през 2004 г. трябва да бъдат 36.2% от БВП. Приходите в консолидирания бюджет за 2004 г. са планирани в размер на 14 361.7 млн. лв. при прогноза за БВП от 37 983 млн. лв. или около 37.8% . Подобна прогноза за БВП обаче е по-скоро оптимистична отколкото реална. Такъв размер на БВП за 2004 г. би означавал номинален растеж от около 10.4%. Тъй като размерът на дефлатора на БВП трудно ще надвиши 4% (за 2003 г. той е около 2% при положение, че инфлацията в края на годината беше 6.4%, а средногодишно беше 2.3%) следва, че реалният растеж според министерството на финансите ще бъде поне 6.4%. Ако тази прогноза се сбъдне това би било едно положително развитие и ние бихме го приветствали, но за съжаление е много трудно постижимо при сегашния размер на данъците и осигуровките. Според нас в консолидирания бюджет и през тази година са заложени по-ниски приходи. Те ще бъдат с поне 700 млн. лв. по-високи (така се получи през 2003 г., а данните за януари потвърждават тенденцията за преизпълнение) и следователно ще достигнат около 15 100 млн. лв. или отново ще са поне 40% от БВП. Дали тогава министърът отново ще се чуди защо икономическият растеж
е по-нисък от планирания? Решението на този казус беше предложено наскоро
от ИПИ – приемане на 10% ставка по преките данъци (данъка върху доходите,
данъка върху печалбата и осигурителните вноски) и съкращение на някои
от прекомерно раздутите разходи в бюджета, като ползите от по-ниските
данъци се признават и от министър Велчев. Остава му просто да го приложи. [1] Данните са достъпни на интернет сайта на НСИ: http://www.nsi.bg/Gdp/GDP4q03.htm [2] Текстът на този документ може да прочетете на страницата на министерството в Интернет: http://www.minfin.bg/bg/documents/taxes/docs/dp_03-05.pdf
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |