Преди няколко седмици публикувахме статията “Ненасърчително насърчаване”. Тъй като възникна дискусия по отношение на нея добавяме още няколко щриха за подкрепа на позицията ни. 1. В закона няма обосновка на ефективността на разходите, които ще направи правителството по този закон (във вид на държавна гаранция). А, както знаем, е изключително важно всеки разход, всяка субсидия (каквато по същество е държавната гаранция) трябва да се обосновават с всички необходими данни, цели, проекти и т.н., защото става въпрос за харчене на чужди пари. Освен това, когато след 1-2 години програмата се окаже напълно неудачна за постигане на целите си, тя може да се прекрати. Ако обаче програмата няма конкретна цел, а просто се създава, за да подпомага икономиката или някакво друга подобна неопределена “задача”, после също така е трудно и да се закрие – в крайна сметка как ще обвиниш някого, че не изпълнява целите си, при положение, че няма заложени цели. Затова – всяка програма трябва да има конкретна цел и да се отчита периодично колко средства са похарчени и доколко е изпълнена целта. Ако не я изпълни, програмата се закрива. 2. Най-вероятно държавните гаранции за дружествата за рисково инвестиране имат негативна връзка с насърчаването на икономическото развитие. Затова мотиви, гласящи че те ще подпомогнат развитието звучат кухо. 3. Рискови инвестиции са тези, при които рискуваш нещо. Когато получиш държавна гаранция нищо не рискуваш. Така че в случая не може да се каже, че има рисково финансиране. За да разберете логиката, ще посочим аналогичен пример – наблюдавайки, че увеличението на частните инвестиции ускорява икономическото развитие някои заключават, че увеличението на инвестициите ускорява икономическото развитие. От там те започват да смятат, че независимо дали инвестициите са държавни или частни ефектът е един същ. Да, ама не! Вижте социалистическите страни с техните огромни държавни инвестиции докъде стигнаха. Вижте и пазарните икономики с техните частни инвестиции как се развиват. Има и конкретни изследвания, показващи, че няма никаква връзка между увеличението на държавните инвестиции и увеличението на икономическия растеж. 4. Ако може да се направи печелившо дружество за рисково инвестиране и има нужда от него защо някой не го направи? Защо трябва да това дружество да се прави с парите на данъкоплатците? При това дружествата ще си печелят, но няма да плащат нищо за държавната гаранция. Ако са печеливши защо не си купят гаранция от частна банка? Ако не са печеливши поради каква причина ще ги подпомагаме с парите на данъкоплатците? 5. Не е ясна причината, поради която се смята, че определен кръг от хора имат право да ползват парите на своите съграждани, за да започнат бизнес, без да са получили доброволното съгласие на тези свои съграждани за това. Оказва се, че за да може някой посредством дружество за рисково финансиране да започне своя бизнес останалите граждани трябва да бъдат изцедени. 6. Опитът и нормалната логика ни показва, че няма начин държавни средства да се използват ефективно – достатъчно е да погледнем всички досегашни държавни фондове и др.под. Да погледнем САПАРД (не само в България), вижте повсеместната корупция. 7. Ако тези средства създадат 20-30 стартиращи фирми, от които оцелеят 2-3 не може да се твърди, че изгодата е изключително голяма. Напротив, това че някакви хора се занимават в продължение на месеци и години да изразходват погрешно дадени им от държавата пари, вместо да вършат нещо съзидателно през това време, вместо да придобиват трудови навици, вместо да повишават квалификацията си - това е голяма загуба. Да не говорим, че това приучава тези хора да разчитат на държавата. А това е най-голямата опасност – предприемчивите да се научат да живеят на гърба на останалите. Ако и те започнат да живеят със съзнанието, че държавата трябва да им помага, то в тази страна няма да остане нито един човек, който да работа, да рискува, да развива икономиката. 8. Дружествата за рисково инвестиране нямат право да получават субсидия от парите на данъкоплатците. Банките работят добре и успяват да намерят финансиране за кредитите, които дават – на тях не им помагаме. Дружествата за рисково инвестиране не работят добре, не могат да си намерят необходимия капитал и в следствие на това получават държавна субсидия. Какво се получава, наказваме тези, които са успешни (банките) и възнаграждаваме тези, които са толкова некадърни, че без държавна гаранция не могат да се справят. Но, както би трябвало да се досетим, когато се субсидираме нещо, получаваме повече от него. Така, субсидирайки неуспелите, ще получим повече неуспели. Кой може да твърди, че това е полезно за икономиката? 9. Когато излязат наредбите към закона ще стане ясно едно нещо – ще има такива бюрократични изисквания, че отпускането на кредит на новосъздадена фирма ще е по-трудно отколкото при банка. Защото, ако не друго, чиновниците винаги се презастраховат и не поемат отговорност, каквото и да им струва това (известни са случаите когато чиновниците бавят с години одобрението на животоспасяващи лекарства, независимо, че заради това умират хиляди хора). Примерът с Насърчителна банка, от чиято дейност няма никаква полза, е поучителен в тази насока. 10. Един по-общ въпрос – ако един човек иска да започне бизнес и не
може да убеди дори най-близките си роднини и приятели да му станат поръчители
защо трябва държавата да му става поръчител. С други думи, защо хора
(данъкоплатците), които си нямат никаква представа от този човек, да
му стават насила поръчители чрез държавния бюджет?
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |