Националният осигурителен институт (НОИ) публикува отговор на отвореното писмо, в което се предлага въвеждане на единна ставка от 10% за данъка върху печалбата, данъка върху доходите и осигурителните вноски. С този отговор НОИ цели да докаже, че е невъзможно да се намалят осигуровките до 10%. Дали наистина е така? Според НОИ разходите за социално и здравно осигуряване са 4.54 милиарда лева. А приходите му от осигурителни вноски са 3.84 милиарда лева. Следователно в момента НОИ действа със 700 милиона лева трансфер от държавния бюджет. От това можем да направим извода, че НОИ може да действа и без собствените му приходи да покриват всичките му разходи – това може да стане ако има трансфер от централния бюджет, какъвто има в момента. Пресмятанията в отговора на НОИ са направени при допускането, че осигурителната ставка от 10% трябва да покрива всичките му разходи. И е доказано, че 10% осигурителна ставка не е достатъчна, за да се покрият всичките разходи. Но, както показахме по-горе, дори в момента приходите на НОИ не покриват разходите му. Следователно допускането, че приходите покриват всички разходи не е нито реалистично, нито е изпълнимо, нито в момента се изпълнява, нито пък някога в миналото се е изпълнявало. Такава е оценката на ИПИ от няколко години [*] . Очевиден е изводът, че това допускане трябва да отпадне. Оттук нататък изчисленията, базирани на погрешното допускане, не са верни. Включително и изводът, че са нужни 40 милиарда лева облагаеми доходи, за да е възможна реформата. Забелязваме нещо много интересно в пресмятанията на НОИ, а именно, те се различават значително от изчисленията на Министерството на финансите. По-конкретно, според Министерството на финансите загубата на приходи заради приемането на осигурителна ставка от 10% ще доведе до загуба на приходи в размер на 2.2 милиарда лева. А според изчисленията на НОИ загубата на приходи е 2.94 милиарда лева. Тази разлика от над 740 милиона лева, която не се нуждае от коментар. Би било добре да направим някои по-реалистични пресмятания за бюджета на НОИ. В него са заложени разходи за 4.54 милиарда лева. Както посочихме, 700 милиона от тях се финансират от държавния бюджет. Но това не е всичко – държавният бюджет изплаща здравните и осигурителните вноски на бюджетните служители, а те възлизат на повече от 1 милиард лева. Освен това бюджетът поема и здравноосигурителните вноски за пенсионерите, за безработните лица и за децата до 18–годишна възраст, които са в размер на над 200 милиона лева. Други подобни плащания, като например поеманите от бюджета осигуровки на безработни, социално слаби и др.под. са вероятно около 100 милиона лева. Следователно, по тези начини държавният бюджет внася в бюджета на НОИ 2 милиарда лева. В резултат стигаме до извода, че приходите на НОИ, които не са от държавния бюджет, възлизат на около 2.5 милиарда лева. Това са приходите, които са необходими за нормалното функциониране на НОИ. Според изчисленията на НОИ при 10% осигурителна ставка приходите в НОИ биха били около 900 милиона лева. От друга страна, при ниската осигурителна ставка ще намалеят стимулите за избягване на плащането на осигуровки, ще нарасне и икономическият растеж и облагаемите доходи. Още повече, че единната ставка ще премахне разликата между брутна заплата и разход на работодателя за труд. В резултат - ще има нарастване приходите от поне 400 милиона лева. Така приходите от осигуровки вероятно ще достигнат най-малко 1.3 милиарда лева. Данъкът върху доходите се налага върху облагаемия доход след осигуровки. В момента, когато осигуровките са високи, облагаемият доход е нисък. Ако осигуровките станат 10% това ще увеличи облагаемият доход. Освен това, намалелите стимули за укриване на доходи също ще увеличат облагаемия доход. Този допълнителен доход ще бъде обложен с данък от 10%. Тези два ефекта се оценяват на около 480 милиона лева. И така, успяхме да покажем, че от необходими 2.5 милиарда лева приходите от осигуровки и увеличението на приходите ще покрият около 1.8 милиарда лева. Следователно са необходими още около 700 милиона лева. Точно тези пари са необходими за въвеждане на осигуровки от 10% и те могат да се осигурят чрез трансфер от централния бюджет. Тук стигаме до следващия въпрос: откъде централният бюджет би могъл да вземе тези средства? Както многократно сме посочвали, има възможности за значително оптимизиране на някои от най-неефективните държавни разходи: · заетите в бюджетната сфера са твърди много - 440 хиляди души и за
тях се правят разходи в размер на 1.63 милиарда лева Запазването на тези разходи на нивата им от миналата година или лекото им намаление би могло да осигури около 600 милиона лева. Освен това се очаква значително преизпълнение на приходите в бюджета – между 700 милиона и 1 милиард лева, както стана през 2003 година когато имаше 700 милиона повече приходи от очакваните. Съществуват възможности за повече неданъчни приходи - продажби на държавно имущество, полученият дивидент от БТК, очакван дивидент от БКК и Булгартабак, лицензи за следващи мобилни оператори и т.н. По този начин биха могли да се осигурят между 150 и 300 милиона лева. Има възможности и за намаление на разходите за лихви – чрез по-бърза приватизация и изплащане на държавен дълг. Всички тези възможности осигуряват между 1.5 и 2.1 милиарда лева, които са предостатъчни, за да покрият необходимите 700 милиона трансфер от централния бюджет към НОИ. След всичко казано дотук можем да заключим, че при осигуровки от 10% не само е възможно запазване на сегашните разходи на Националния осигурителен институт, но дори е възможно и увеличение на тези разходи. С други думи, при единната ставка от 10% за всички преки данъци и осигуровки е възможно не само да се изплащат сегашните пенсии, но би могло да се постигне и увеличение на пенсиите.
[*] Повече аргументи за реформа на НОИ могат да се намерят на този адрес в Интернет: http://www.ime-bg.org/
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |