Във вторник, 23 март, Валери Найденов публикува статия (във вестник 24 чака), в която посочва няколко критики срещу единната ставка от 10% за всички преки данъци – данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Нека разгледаме какви са причините за неговата резервираност: 1. Господин Найденов твърди, че ако се въведе единна ставка от 10% това ще доведе до опозиция от страна на бедните, разочарованите и онеправданите. Това твърдение, разбира се, не може да е по-далеч от истината за вероятните обществени реакции на нашето предложение. Защо? Нека разгледаме следния пример. Ако едно семейство има относително нисък доход от 350 лева – при въвеждане на единната ставка от 10% то би могло да получи едно значително намаление на данъците и осигуровките, които плаща. По този начин неговите чисти доходи биха се увеличили с 60-70 лева. Защо това семейство да е против намалението на данъците? 2. В текста на Валери Найденов се очертава едно допускане – че хората с по-високи доходи в момента плащат по по-високи данъчни ставки от бедните. Това е заблуда, защото пропуска, че всички плащат осигуровки по една и съща (много висока) ставка. Истината е, че в момента и бедните и богатите са задължени да плащат почти една и съща част от дохода си като данъци. Предложението за единна ставка от 10% не променя това, но то намалява значително данъчната тежест – както за бедните, така и за богатите. 3. В статията също така се твърди, че БСП ще “върне данъка за богатите на 38%” и по тази причина ще спечели изборите. Би било страхотна грешка за БСП, ако направи тази стъпка. Първо, защото облагането на по-предприемчивите и успяващите няма да направи бедните по-богати. Второ, защото при по-високи данъци малкият и средният бизнес ще се развива по-бавно, няма да създава работни места и дори може да фалира и да уволнява част от служителите си. 4. Валери Найденов твърди, че данъкът от 10% се подкрепя само от хора, които “не са засегнати от патентни данъци”. Това не е вярно – получихме подкрепа за единната ниска данъчна ставка от организацията на занаятчиите, които, както знаем, плащат патентни данъци. 5. Има и твърдение, че от компенсаторките се печели 400% доходност и затова хората, които инвестират в компенсаторки, искат ниски данъци, за да не им се обложи печалбата. За съжаление, от компенсаторките не се печели 400% доходност, по простата причина, че ако имаше такава доходност цената им нямаше да бъде толкова ниска – толкова много инвеститори щяха да наддават за тях, че цената им щеше да се увеличи 4 пъти. Има само ограничен кръг държавни служители, които успяха да спечелят като закупиха жилища чрез компенсаторки. Но жилищата не се облагат с данък върху доходите, данък върху печалбата или осигуровки, така че дори те не влизат в обхвата на описаните от господин Найденов алчни спекуланти. 6. Господин Найденов предлага вместо намаление на преките данъци да
се пристъпи към намаление на данъка върху добавената стойност (ДДС)
до 10%. Той твърди, че това ще доведе до по-висок икономически растеж.
Не можем да не посочим обаче, че има едно непреодолимо препятствие пред
ДДС от 10% - това препятствие се нарича Европейски съюз, който не позволява
ДДС да бъде по-нисък от 15%, като е възможно скоро тази цифра да се
повиши. По отношение на влиянието на ДДС върху икономическия растеж
трябва да се спомене, че когато една компания инвестира (или не инвестира)
средства в някоя страна, тя не се интересува силно от размера на ДДС,
а повече се интересува от данъка върху печалбата. Малките и средните
предприятия от своя страна се интересуват от облагането на доходите
с данък и осигуровки. В този смисъл намалението на данъка върху доходите,
осигуровките и данъка върху печалбата са значително по-пряко свързани
с ускоряването на икономическото развитие от намалението на ДДС.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |