Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията* използващ данни от проучване за месец юли 2003 г. хората, които употребяват леки наркотици са между 90 и 100 хил. души в зависимост от типа на зададения въпрос. По отношение на синтетичните наркотици и хероина изследването показва, че употребяващите ги хора са съответно 47-48 хил. и 32-34 хил. души. Следователно можем да приемем, че поне 150 хил. души употребяват някакъв вид наркотик (някои от хората биха могли да употребяват повече от един вид наркотик) и следователно подлежат на преследване според поправката в закона. За арестуването на един човек, обаче, е необходим поне един полицай, на когото това отнема определено време, което иначе той би могъл да използва за арестуването на истински престъпници или за предотвратяването на престъпления. Тази промяна ще насърчи корупцията сред полицаите, тъй като това ще им даде повече възможности за получаване на подкуп, а хората ще са по-склонни да дадат такъв, за да избегнат съда и затвора. След арестуването тези т.нар. “престъпници” трябва да бъдат съдени, което би блокирало работата на съдилищата по отношение на всички останали дела. След присъдата, която все пак не е сигурна възниква проблемът къде ще бъдат държани всичките тези хора – все пак капацитетът на местата за лишаване от свобода не е безкраен – и съответно от къде ще дойдат парите за издръжката на толкова много затворници. Забраната на употребата на наркотици всъщност има противоположно въздействие върху хората, към които е насочена – вместо да ги възпре тя по-скоро ги насърчава да опитат, тъй като още от Библията знаем, че забраненият плод е най-сладък. Пример за това е и забраната на алкохола в Съединените щати през 30-те години на 20 век, която не само не спира употребата и производството на алкохол, а я увеличава. Освен това така се дава възможност на престъпни групировки да реализират големи по размер печалби, тъй като предлагането на наркотици се регулира силово и тези пари след това биха могли да бъдат използвани за всякакви други престъпни дейности, включително и тероризъм. Последиците от затварянето на хората, употребили наркотици са много спорни. Повечето от тези хора не са пристрастени и следователно нямат нужда от някакво лечение. Останалите обаче няма да се излекуват, тъй като при желание дори и в затвора те биха могли да си купят необходимия им наркотик. По този начин ефектът от затварянето им е силно негативен. Тези хора са предимно от възрастовата група между 15 и 30 години и подобно затваряне би могло да ги лиши както от работа в момента, така и от възможност за намиране на такава в бъдеще. За хората под 15-годишна възраст влизането в специализиран дом също има по-скоро отрицателен ефект – заради това те по-вероятно ще станат престъпници, поради близката до затвор обстановка в подобни заведения и не дотам доброто отношение на повечето им възпитатели, отколкото да спрат да взимат наркотици. Всички тези аргументи ни подсказват, че е необходим цялостен анализ
разходи-ползи на отмяната на тази разпоредба и това действие е прибързано
и има по-скоро популистка насоченост. Едно възможно решение на проблема
може да се постигне чрез дефинирането в Наказателния кодекс на еднократната
доза, а логичното продължение след това е просто да се легализира употребата
и притежанието на наркотици и по този начин да не се наказва изобщо**
. ------------------------------------------------- * Център за изследване на демокрацията (2003), “Пазарът на наркотици в България”, серия “Анализи” бр. 12 ** Предложение за легализиране наркотиците в САЩ е направил и Нобеловия лауреат Милтън Фридман. За повече информация вижте: http://www.mediatimesreview.com/june03/Friedman.htm
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |