Събитие Замисълът на законопроекта е да се определи процедура, в условията на която на “представителни организации на бизнеса” да се предоставят права по провеждане на регистрационни режими. Присъстваха много представители на гилдии, палати, камари и работодателски съюзи, включително универсални организации като БТПП, БСК и Съюза на работодателите. Практически всички подкрепят идеята за такава практика, но имат забележки, които изискват съществено преработване на проектозакона. Единственото категорично становище против делегирането на правомощия на гилдии чрез промяна на този закон изказа само институтът за пазарна икономика. Ето част от мотивите. Замисъл на закона Резултатът е: Законът намери решения на тези проблеми и те са: Причини законът да не се прилага Първо, администрацията пропусна 6-месечния срок за изпълнение на изискванията на закона (той изтече на 18 декември м.г.). Засега няма сила, която да й наложи да прави изброените по-горе неща. Второ, онези, които имат права по този закон – фирми и граждани, не търсят начини да ги защитят, макар това да е относително лесно. Объркването в законодателството е толкова голямо, че то не се прилага. Когато се прилага, относително по-евтино е да се откупиш, отколкото да водиш дела. Разумното желание на съпротивата, дори и да е на законни основания, калкулира и алтернативните разходи, сравнявайки ги с онези, които биха били предизвикани от допълнителни, на пръв поглед не свързани със съдебното дело, притеснения. Адвокатите също не са разбрали добре закона. На това отгоре, в обществото господства и впечатлението, че административните дела почти винаги се решават в полза на държавата. Противоречието между допълнението на закона и самия закона Отговорите са няколко и са относително очевидни. 1. Гилдиите, камарите и палатите са онези, които могат да подпомогнат фирмите (своите членове) в административната и съдебна защита на правата им по този закон. За фирмите такава услуга би била от полза, защото така избягват преките спорове с администрацията, които спорове винаги – предполага се – могат да се изродят в допълнителни проверки и притеснения. Поради много причини гилдиите и палатите засега не правят това. Ако обаче им се делегират задължения и функции по контрола, досега предписани на държавната администрация, “представителите” на бизнеса сменят страната, която представляват. 2. Предлаганата промяна в закона, ако бъде приета, ще се случи в непроменена среда. Съответно към всички административни и общински структури, ще се добави една кохорта гилдии, палати и камари, които ще поддържат съществуващите режими. Те ще имат дял в смазването на съществуващата система, но не и интерес да я променят. Този интерес ще се осъществява чрез налагане на допълнителни разходи за навлизане в определени сегменти на пазара, чрез блокиране на конкурентния натиск. 3. За да не се случи точно това, законопроектът предвижда две мерки: а) комисията за защита на конкуренцията да има водеща роля в контрола над този процес да делегиране на държавни задължения на гилдии и камари; б) лицензиране на тези организации; в) изпълнение на контролни функции само по отношение на своите членове. 4. Комисията никога досега не се е справяла добре с работата си; от това, че тя ще стане повече, не следва, че ще се върши по-добре. Законът изисква всеки лиценз да се въвежда с промяна в самия него, което да се основава на анализ на разходите по прилагането и съобразяването с новите изисквания, включително преценка и остойностяване на алтернативните решения. Проектозаконът не прави това. Ако гилдиите изпълняват контролни (държавни) функции само по отношение на своите членове, където има няколко гилдии (а такъв е случаят в повечето стопански отрасли), ще настъпят няколко казуса с изкривяване на стимулите. Доколкото гилдиите се съревновават за членове, те ще ги привличат с по-лежерно отношение към контролните си задължения. Сега действащите контролните органи ще трябва в някаква форма да запазят своите функции, защото възниква проблем с контрола на контролиращите. Какво все пак да се прави? Преди това обаче следва да се ограничи броя на тези области, не на
хартия, а реално. ------------------------------------------------------------- * Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., попр., бр. 59 от 1.07.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 9.12.2003 г.; кн. 7/2003 г., стр. 51, т. 2, р. 3, № 92. Влизането в сила на закона е отложено с 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник” (§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби), за да могат органите на централната и местната администрация да се съобразят с неговите изисквания. По-надолу позоваването върху тази закон е просто върху “закона”; той е приложен към този наръчник (виж Приложение 5). ** Според различни оценки тези разходи са възлизат на около 10 на
сто от БВП; за сравнение: в ЕС фирмите изразходват средно 3-4% от БВП
за тази цел. Хармонизирането на законодателството на България с това
на ЕС не води до намаляване на разходите за съобразяване със законодателството
и регламентите. Самите тези разходи са квази-данъчно облагане.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |