Предварителни бележки По начало изследванията на нелегални имигранти са трудни, скъпи и редки. Някои авторитетни източници сочат, че ЕС привлича на година около 500 000 такива “неправомерно пребиваващи” “чужденци” (т.е. граждани на страни извън ЕС). Изследването на д-р Маркова на българската емиграция в Гърция и наблюденията й върху българското присъствие в Испания са важна стъпка към разбирането на приноса на България в този процес. Сравнимост на Гърция и Испания По това време Гърция не прилага и не възнамерява да прилага някаква програма за легализиране. През лятото на 1996 г. Евгения Маркова интервюира 107 пришълци от България, от тях 97 на сто са нелегални имигранти.
Тяхното положение вече може да се сравнява с това на имигрантите в Испания, където традицията за легализиране е стара. Интервютата там са проведени през ноември-декември м.г., в два от – условно казано – работническите квартала на Мадрид и са с 117 души (61% нелегални, 6 на сто работещи с туристически визи и 39% легализирани. Тези квартали са с висока концентрация на пришълци от България. Трябва да се отбележи, че изследването на Евгения Маркова в Мадрид ще продължи и през идните месеци**. Статистика и “портрети” на интервюираните В Испания има по данни от 2002 г. около 15 500 легално пребиваващи граждани на България. 39 на сто от тях са жени, по-голямата част са в Мадрид – 4 650, два пъти по-малко във Валенсия и по около четири пъти по-малко от Мадрид в Сеговия, Валядолит и Каталония. Увеличението спрямо 2001 г. (малко над 12 000) е съществено – с повече от 1/6. Според общинските регистри (нелегално пребиваващите в Испания са поканени да се регистрират там) през 2001 и 2002 г. общият брой на легалните и нелегалните български граждани е 29 700. За пълнота на представата, д-р Маркова привежда данни, според които в Испания има 2,5 милиона чужденци, от тях почти половината са нелегално пребиваващи. Гърция Испания Моделите на емиграция в тези две страни, смята Маркова, очевидно се различават. В Испания обикновено пристига единият от съпрузите, легализира се, а след това довежда и останалите от семейството. Справяне на пазара на труда В Гърция онези, които се грижат за възрастни и деца, в началото живеят при работодателя и често са на разположение през цялото време на денонощието. В Испания това не е толкова често срещана практика. Някои мъже намират първа работа в Испания в строителни компании, обикновено управлявани от българи. В тези случаи не се изисква знание на испански. Заплащането обикновено е ниско за тази първа работа, която отнема 10-12 часа на ден. Същото важи и за мъжете от България, намерили първа строителна работа в Гърция, но там управителите на фирмите са обикновено гърци. При българските жени, получили легален статут в Гърция, Евгения Маркова забелязва леко намаляване на работата, която изисква 24 часа “на разположение” (за гледане на болни, прислуга, чистота и пр.). Заедно с това има леко увеличаване на самонаетите жени от България, например единични случаи при чистенето на различни домове, отварянето на козметични и фризьорски салони или издаването на български вестник. Легализираните мъже в Испания работят най-често като квалифицирани строители, шофьори на търговци на едро и като специализирани дистрибутори. Някои регистрират самостоятелни строителни фирми или фирми, които се занимават с цялостна поддръжка на къщите. Те са обикновено семеен бизнес, те предлагат работа на роднини и близки от България. Легализираните жени в Испания са най-често в сферата на услугите (чистота, обществено хранене, комуникации, търговия). Легализираните шофьори тук получават над 2 000 евро на месец. Интервюираните легализирани българи твърдят, че няма разлика в заплащането между тях и испанците за една и съща работа. Имигрантите от България в Гърция твърдят, че гърците вземат повече за същия тип работа. Оценката на разликите достига до 40%. Тези данни се потвърждават от статистиката, публикувана през септември миналата година от най-големия фонд за социално осигуряване в Гърция (ИКА). Според тези данни регистрираният и осигурен емигрант печели от 60 до
80% от онова, което отнасят със себе гръцките им партньори за същата
работа.
-------------------------------------------------------- * Евгения Маркова е преподавател и изследовател в университета в Съсекс, Великобритания. Преди това е работила в катедрата по икономика на Атинския Университет и за Атинския клон на Международната организация по миграцията, включително по проект на министерството на вътрешните работи на Гърция по проблемите на икономическата миграция, трафика на хора и миграционната политика. От този университет е докторатът й по икономика, на тема “Стопанското представяне на българските легални и нелегални емигранти на трудовия пазар на Гърция”. Настоящата публикация е резюме на доклад, изнесен от д-р Маркова на 5 март 2004 г. в Унивърсити Колидж Лондън (УКЛ), в рамките на конференция на тема: “Да бъдеш европеец. България и Европа: минало, настояще и бъдеще”. Авторското заглавие на доклада е: Legal Status and Migrant Economic Performance. The Case of Bulgarians in Spain and Greece. (Оригиналът ще бъде публикуван от УКЛ. Преводът и съкращенията от оригинала са дело на Красен Станчев. Текстът се публикува с любезното съгласие на автора.) ** Както обикновено, доверието в този тип наблюдения се гради трудно. Евгения Маркова вероятно трудно би се справила без помощта на първия български вестник на испанска земя “Нова дума” и журналистката Богдана Цветанова.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |