Наблюдения върху българската емиграция в Гърция и Испания

По доклад на Евгения Маркова, Университета в Съсекс, Великобритания


От 1996 г. с известни прекъсвания д-р Евгения Маркова изследва правния статус и стопанското представяне на българските емигранти в Гърция и – от скоро – в Испания*. Нейните емпирични наблюдения позволяват да се види, как българските емигранти се справят в тамошни условия.

Предварителни бележки
Известно e, че имигрантите биват нелегални и легални (легализирани). Естествено преминаването от едното състояние в другото е много важно. Нелегални са онези, които в чужбина нямат разрешителни за престой и работа. Легализирани са онези чужденци, които, първо, са били наети на работа или само “живеят” в дадена страна, извън изискванията на имигрантските й закони, а след това са взели участие в програма за регулиране на статуса на нелегалните имигранти в страната домакин, която, ако са завършили успешно, придобиват право за легален престой и робата в тази страна.

По начало изследванията на нелегални имигранти са трудни, скъпи и редки. Някои авторитетни източници сочат, че ЕС привлича на година около 500 000 такива “неправомерно пребиваващи” “чужденци” (т.е. граждани на страни извън ЕС). Изследването на д-р Маркова на българската емиграция в Гърция и наблюденията й върху българското присъствие в Испания са важна стъпка към разбирането на приноса на България в този процес.

Сравнимост на Гърция и Испания
Изследванията на д-р Маркова започват през 1995-1996 г. в Атина. Тогава, според един доклад на Атинския Център по труда от 1993 г., в Гърция пребивават нелегално 7 000 български граждани от общо 66 000 такива пребиваващи. В този брой не са включени пристигналите от Албания.

По това време Гърция не прилага и не възнамерява да прилага някаква програма за легализиране. През лятото на 1996 г. Евгения Маркова интервюира 107 пришълци от България, от тях 97 на сто са нелегални имигранти.


Положението се променя съществено през 1998 г., когато такава програма е вече налице и в Гърция. Появява се и първата статистика. От около 373 200 нелегално пребиваващи в Гърция чужденци 6,5 на сто са от България, а почти 65% - от Албания. Около 24 000 български граждани подават заявления за легализация.
През пролетта на 1999 г. са проведени нови 153 интервюта, в Атина и на остров Крит. От тях нелегални 31%, докато останалите – са легализирано пребиваващи имигранти от България.

Тяхното положение вече може да се сравнява с това на имигрантите в Испания, където традицията за легализиране е стара. Интервютата там са проведени през ноември-декември м.г., в два от – условно казано – работническите квартала на Мадрид и са с 117 души (61% нелегални, 6 на сто работещи с туристически визи и 39% легализирани. Тези квартали са с висока концентрация на пришълци от България. Трябва да се отбележи, че изследването на Евгения Маркова в Мадрид ще продължи и през идните месеци**.

Статистика и “портрети” на интервюираните
И така, ако наличните официални данни са точни, през 1993 г. в Гърция пребивават 7 000 български граждани, а през 1998 г. 24 000 подават документи за легализиране.

В Испания има по данни от 2002 г. около 15 500 легално пребиваващи граждани на България. 39 на сто от тях са жени, по-голямата част са в Мадрид – 4 650, два пъти по-малко във Валенсия и по около четири пъти по-малко от Мадрид в Сеговия, Валядолит и Каталония. Увеличението спрямо 2001 г. (малко над 12 000) е съществено – с повече от 1/6. Според общинските регистри (нелегално пребиваващите в Испания са поканени да се регистрират там) през 2001 и 2002 г. общият брой на легалните и нелегалните български граждани е 29 700.

За пълнота на представата, д-р Маркова привежда данни, според които в Испания има 2,5 милиона чужденци, от тях почти половината са нелегално пребиваващи.

Гърция
В Гърция сред българските имигранти, попаднали сред интервюираните, преобладават жените (75 на сто). Голяма част от тях са със средно образование. По-малко от половината са семейни, само малцина пребивават заедно със своите съпрузи (съпруги). Тук схемата на емиграция от България е почти изцяло индивидуална за периода от началото на 1990-те до 1998 г.

Испания
В Испания мъжете са 52% от интервюираните. 53 на сто от извадката са на възраст от 18 до 35 години и 60 на сто от тях са нелегално пребиваващи в страната. Почти всички (93%) са в първа имиграция, дошли в страната от 1998 до 2003 г. (най-много през 2002-ра, доста малко са пристигнали в периода 1995-1997 г.).
67% са със средно образование, обикновено с някаква техническа специалност; 17 са с университетска степен. 53% са женени и са дошли в Испания със съпруги (съпрузи) и деца. Предполага се, че Шумен е “изнесъл” 1/5, т.е. около 6 000 от българските емигранти в Испания, повечето шуменци живеят в един квартал на Мадрид.
57 на сто от извадката заявяват, че ще се върнат в България, заявените намерения на останалите са да не се връщат.

Моделите на емиграция в тези две страни, смята Маркова, очевидно се различават. В Испания обикновено пристига единият от съпрузите, легализира се, а след това довежда и останалите от семейството.

Справяне на пазара на труда
Пазарните ниши за новопристигналите български имигранти в Гърция и Испания са приблизително едни и същи: грижи за възрастни и деца за жените, работа в чистотата (мъже и жени) и работа в строителството и селското стопанство за мъжете. Разпространението на брошури за нощни клубове, ресторанти и друг бизнес са начално занимание за немалка част от българите в Испания.

В Гърция онези, които се грижат за възрастни и деца, в началото живеят при работодателя и често са на разположение през цялото време на денонощието. В Испания това не е толкова често срещана практика.

Някои мъже намират първа работа в Испания в строителни компании, обикновено управлявани от българи. В тези случаи не се изисква знание на испански. Заплащането обикновено е ниско за тази първа работа, която отнема 10-12 часа на ден. Същото важи и за мъжете от България, намерили първа строителна работа в Гърция, но там управителите на фирмите са обикновено гърци.

При българските жени, получили легален статут в Гърция, Евгения Маркова забелязва леко намаляване на работата, която изисква 24 часа “на разположение” (за гледане на болни, прислуга, чистота и пр.). Заедно с това има леко увеличаване на самонаетите жени от България, например единични случаи при чистенето на различни домове, отварянето на козметични и фризьорски салони или издаването на български вестник.

Легализираните мъже в Испания работят най-често като квалифицирани строители, шофьори на търговци на едро и като специализирани дистрибутори. Някои регистрират самостоятелни строителни фирми или фирми, които се занимават с цялостна поддръжка на къщите. Те са обикновено семеен бизнес, те предлагат работа на роднини и близки от България. Легализираните жени в Испания са най-често в сферата на услугите (чистота, обществено хранене, комуникации, търговия).

Легализираните шофьори тук получават над 2 000 евро на месец. Интервюираните легализирани българи твърдят, че няма разлика в заплащането между тях и испанците за една и съща работа. Имигрантите от България в Гърция твърдят, че гърците вземат повече за същия тип работа. Оценката на разликите достига до 40%. Тези данни се потвърждават от статистиката, публикувана през септември миналата година от най-големия фонд за социално осигуряване в Гърция (ИКА).

Според тези данни регистрираният и осигурен емигрант печели от 60 до 80% от онова, което отнасят със себе гръцките им партньори за същата работа.
Малко е вероятно легализираните имигранти в Испания някога да се върнат към нелегалност, но не винаги такъв е случаят в Гърция, смята Евгения Маркова.

 

--------------------------------------------------------

* Евгения Маркова е преподавател и изследовател в университета в Съсекс, Великобритания. Преди това е работила в катедрата по икономика на Атинския Университет и за Атинския клон на Международната организация по миграцията, включително по проект на министерството на вътрешните работи на Гърция по проблемите на икономическата миграция, трафика на хора и миграционната политика. От този университет е докторатът й по икономика, на тема “Стопанското представяне на българските легални и нелегални емигранти на трудовия пазар на Гърция”. Настоящата публикация е резюме на доклад, изнесен от д-р Маркова на 5 март 2004 г. в Унивърсити Колидж Лондън (УКЛ), в рамките на конференция на тема: “Да бъдеш европеец. България и Европа: минало, настояще и бъдеще”. Авторското заглавие на доклада е: Legal Status and Migrant Economic Performance. The Case of Bulgarians in Spain and Greece. (Оригиналът ще бъде публикуван от УКЛ. Преводът и съкращенията от оригинала са дело на Красен Станчев. Текстът се публикува с любезното съгласие на автора.)

** Както обикновено, доверието в този тип наблюдения се гради трудно. Евгения Маркова вероятно трудно би се справила без помощта на първия български вестник на испанска земя “Нова дума” и журналистката Богдана Цветанова.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад