Също така, се проведе и заседание на Консултативния съвет по зърното (включващ представители на браншовите организации и правителството), от който става ясно, че преходният остатък от пшеница до нова реколта се очаква да бъде 150 хиляди тона и освен това съветът взе решение държавният резерв да бъде попълнен изцяло с българско зърно от нова реколта. Коментар: 1/ През миналата година правителството се намеси на пазара с аргументи за “висока цена” и “недостиг”. През предишните две години намесата беше обоснована с “ниска цена” и “свръхпредлагане” (повече). 2/ Заедно с това правителството насърчаваше или ограничаваше външната търговия със зърно и брашно, като превърна този пазар в един от най-силно регулираните в България. 3/ В момента е в сила временна забрана на износа на пшеница и брашно за периода от 30.09.2003 г. до 31.07.2004 г., съгласно Постановление №193 на Министерски съвет от 05.09.2003 г. При това положение производителите могат да предлагат продукцията си единствено на вътрешния пазар, което води до 150 хиляди тона излишък, който няма как да бъде реализиран и се съхранява в складове. 4/ С намесата си правителството се опитва да поддържа зърнен баланс, но на практика се получава зърнен дисбаланс, защото няма как, дори от най-умните хора, с административни мерки да се заменят пазарните механизми. Рисковете за производителите стават все по-големи, защото никой не знае - какво решение за намеса ще вземе правителството утре. 5/ Дългогодишната държавна намеса в отрасъла създава все повече стимули сред производителите да търсят държавни преференции и закрила вместо начини за подобряване на конкурентните позиции. Колкото по-дълго време продължават и колкото по-мащабни са изкривяванията на пазарната среда, толкова по-ниска ще бъде специализацията на пазарните играчи. Освен това, общата гъвкавост на пазара се понижава и той по-трудно ще се адаптира към вътрешни или външни шокове. 6/ Отрасълът се превръща в пример за нестабилна среда за бизнес, след като условията се променят постоянно. По-добри шансове за оцеляване ще имат стопанските субекти, които под някаква форма са по-близко до правителството. Останалите вероятно ще се преориентират към друг бизнес. 7/ Обяснението на правителството, че чрез административни мерки се защитават интересите на местните производители и потребители е химерно. Подходящ пример затова са тези 150 хил. тона зърно, които в момента се съхраняват в складове, а вероятно биха могли да бъдат продадени на международните пазари, ако нямаше забрана за износ от правителството. На потребителите трябва да е ясно, че всяко намаление на цената на хляба от равновесната пазарна цена чрез държавна намеса означава крос субсидиране от държавния бюджет (тоест през общите данъци). 8/ Практиката показва, че колкото по-неясна и силно регулирана е средата
за водене на бизнес, толкова по-вероятно се развиват неформални организации
като “зърнена мафия” например. Единствено оттеглянето на държавата от
този отрасъл ще създаде условия за възникване на пазарни отношения.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |