Средата за водене бизнес във Великобритания: поуки за опита в България

През 1990 г. имаше виц за това какво било общото между България и Великобритания. А то беше, че когато в България стачкуват, г-жа Тачър си подава оставката.
През седмицата видя бял свят докладът на Британските търговски палати (БТП), озаглавен “Играят ли законодателите по правилата? (Одит на предварителните оценки на въздействието на регламентите)” *.

Шегата настрана, проблемите на бизнес средата, предизвикани от работата на правителствата, днес изглеждат доста общи за България и Обединеното кралство. Много е различно обаче отношението на бизнеса и обществеността. Затова са уместни някои поуки.

Отношение към проблема
След 1998 г. правителството на Тони Блеър въведе редица промени в правилата на за предварителна оценка на въздействието на регламентите. В България подобни изисквания съдържа миналогодишният закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност**.

Но той засега не се прилага.

В Обединеното кралство правителството твърди, че то стриктно спазва изискванията на тамошния закон (виж процедурите тук), но докладът на БТП показва, че нещата стоят по точно обратния начин. Този доклад е известен като “Бизнес-барометър”, пресата го нарича “барометър на тежестите” и излиза вече трета година. Автори на барометъра са Тим Амбър от Лондън Бизнес скул и Франсис Читъндън и Моника Шамуткова от Манчестър Бизнес скул.

В България нещата са по-объркани. Правителството твърди, че вече е намалило административните тежести, но не казва с колко, от кога и с какъв нормативен акт. В страницата на министерството на икономиката има под-страница за “оптимизиране на регулативните режими” където всички промени са в рубриката “в процес на отпадане и облекчаване и вече отпаднали и облекчени”. Бизнесът не смята нито старите, нито нововъведените тежести. Но всички по-известни асоциации заявяват, че се борят срещу тях, изказват няколко пъти годишно по този въпрос и дори поддържат рубрики в страниците си в Интернет (в които също няма нищо). Вместо това гилдиите излизат с идеи за ограничаване на конкуренцията, формиране на картел и въвеждане на протекционистични мерки. (Само през тази седмица има две такива идеи.) Накъсо, бизнесът в България нито измерва квази-данъчните тежести, нито иска от някой друг да го прави. Самият закон за административното регулиране, преди да е приложен, вероятно ще бъде променен, за да даде на гилдиите разпоредителски и регистриращи функции.

Аналогични и неаналогични случаи

Великобритания	България
През 2003 г. разходите за съобразяване с регламентите (т.нар. административни тежести) са се увеличили до 30 милиарда лири стерлинги (53,7 милиарда долара [1] ).През 2002 г. административните тежести са оценени на 20,6 милиарда лири стерлинги (почти 36,9 милиарда щатски долара по днешен курс).	В България този параметър на динамиката на квази-данъците не е известен;Последната оценка на тяхната стойност е за 2000 г., когато тези разходите са оценени на 2,65 милиарда лева (10% от БВП).Защото не са правени оценки след това, не е ясна каква е годишната динамика, и не е възможно да се прецени дали и как влияе новото законодателство.
Най-голямата роля за увеличаване на тежестите има въвеждането на 48-часова работна седмица, станало под натиска на Европейската комисия; тази мярка струва на бизнеса 2,3 милиарда лири стерлинги на година; натрупаните разходи са над 11 милиарда.	Такива сметки не са правени, но идеите на ЕС са изцяло приети и приложени;Министърът на труда замисля въвеждане на 35-часова работна седмица и такова желание изказват и синдикатите.
Следващият по големина разход и в годишно изражение, и кумулативно е въвеждането на закона за защита на личните данни след 1998 г.: 667 милиона на година или 4,6 милиарда лири стерлинги с натрупване.	В България бе приложен същия закон. Сметки и по този повод не са правени.Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) започна да работи под бюджета си и бавно. Срокът за съобразяване със закона бе променен. Инструкциите за бизнеса как да се съобразява с бяха подготвени и разпространени от частна благотворителна организация, не от бизнес асоциация
Докладът оценя тежестта на 35 закона.	В България се приемат годишно по около сто закона. Нито един от тях не е оценен за въздействие върху икономиката и просперитета.

---

[1] БВП на Обединеното кралство за 2003 е 1 779 милиарда щатски долара.

От британския закон се подразбира, че ползите от даден регламент трябва да превъзхождат разходите, за да бъде приет даден нормативен акт. Изводът от доклада на БТП е, че правителството не прави онова, което законът изисква то да прави в тази връзка. Авторите на доклада са преценили, че то смята ползите от приемането на закона само за 1/3 от обсъжданите проекти за нормативни актове и в тези случаи те са обикновено инфлирани. Това позволява да се анулира възможността за сравнение на ползите и разходите.
От българския закон за ограничаване на административното регулиране също се подразбира, че следва да се сравняват ползи и разходи.

--------------------------------

* Виж: http://www.chamberonline.co.uk/pdf/Feb%202003%20red%20tape%20survey%20FINAL.pdf

** Обн., ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г., попр., бр. 59 от 1.07.2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 9.12.2003 г.; кн. 7/2003 г., стр. 51, т. 2, р. 3, № 92. Влизането в сила на закона е отложено с 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник” (§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби), за да могат органите на централната и местната администрация да се съобразят с неговите изисквания.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад