Запазва се тенденцията да нарастват вносът и износът на стоки и услуги. Данните в щатски долари показват, че вносът (CIF) нараства с 35.9% спрямо 2002 г., а износът (FOB) с 30.7%. Голяма част от ръста в долари се дължи на обезценката на тази валута през 2003 г., която е около 20% средно за годината, но въпреки това се наблюдава и значителен ръст, който не е породен от промените във валутните курсове, а от по-голямото количество изнесени стоки и услуги. Тенденцията за по-голяма отвореност на българската икономика възниква трайно след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Поради фиксирания валутен курс на лева към еврото транзакционните разходи на фирмите, които се занимават с външна търговия, намаляват (най-вече със страните от ЕС) и се минимизира валутният риск, което естествено насърчава търговията. Това води до пренасочване на пазарите за българските фирми и покачващ се дял на търговията с ЕС. По принцип увеличението на вноса се дължи на по-високите доходи на българските граждани. Причините за това са няколко. Основната от тях естествено е стабилният икономически растеж през последните няколко години. През 2003 г. растежът на БВП се очаква да е около 4.5% (въпреки прогнозите на правителството от 5%). От друга страна, поради паричната политика на Европейската централна банка насочена към ниски лихви и по-добрите възможности за инвестиции в България банките пренасочиха средствата си от чужбина и през 2003 г. отпускаха значително повече кредити. Това поражда ръст на потреблението както на произведени в България, така и в чужбина, стоки и услуги и естествено води до по-голям внос. В структурата на вноса (виж Табл. 1) постепенно нараства относителният дял на потребителските и инвестиционните стоки, а също така и на суровините и материалите за сметка на дела на енергийните ресурси. Това е доказателство за нарастващата енергийна ефективност на българската икономика тъй като за производството на повече стоки и услуги са необходими по-малко енергийни ресурси. Страните, от които България внася най-много стоки са Германия (1533.6 млн. щ.д.), която измества Русия (1348.8 млн. щ.д.) като най-голям износител за България - за пръв път след промените от 1989 г., Италия (1099.6 млн. щ.д.), Гърция (712.6 млн. щ.д.) и Турция (657.6 млн. щ.д.). Ясно се очертава тенденцията на нарастване на търговията със страните от ЕС и съседните на България страни и за намаляване на дела на Русия, тъй като вносът оттам се ограничава предимно до енергийните ресурси, а останалите групи стоки са по-слабо застъпени. Структурата на износа е относително стабилна (виж Табл. 2), но все пак можем да отбележим, че нараства делът на потребителските стоки, които по принцип са с по-висока добавена стойност, за сметка на суровините и материалите, които са с по-ниска добавена стойност. Това е индикатор, че българските фирми с натрупването на капитал и възприемането на нови технологии стават по-конкурентоспособни и се насочват към сектори, които им носят по-големи печалби. Страните, в които България изнася най-много стоки отново са членки на Европейския съюз. Най-големият вносител на стоки произведени в България е Италия (1041.7 млн. щ.д.) следвана от Германия (802.4 млн. щ.д.), Гърция (772.8 млн. щ.д.), Турция (679.5 млн. щ.д.) и Белгия (453.5 млн. щ.д.). Ръстът на износа през 2003 г. се реализира въпреки слабата икономика на страните от ЕС, което е фактор за по-нисък внос в тези страни. Следователно българските фирми добре използват възможностите за износ към ЕС, а при очакваното съживяване на европейската икономика естествено и вносът от България ще нарасне. По отношение на платежния баланс можем да добавим, че дефицитът по текущата сметка е 1648 млн. щ.д. или 8.7% и през четвъртото тримесечие на 2003 г. значително се покачва. Главният фактор за това са значителните разходи на правителството през последното тримесечие. Те възлизат на 4607 млн. лв. или около 13.2% от БВП за цялата 2003 г. Дефицитът на правителството за това тримесечие е около 864 млн. лв. или 2.4% от БВП. Тези пари бяха изразходени за коледни добавки към пенсиите и за тринадесета заплата на служителите от бюджетната сфера. Те се харчат предимно за потребителски стоки и за услуги, голяма част от които са вносни и това увеличава дефицита по текущата сметка. Размерът на преките инвестиции в България достига 1360.7 млн. долара. Те са основен източник на валута за икономиката, който позволява внос на стоки и услуги. С нарастване на преките инвестиции можем да очакваме, че ще нарасне и вносът от чужбина, тъй като част от машините и оборудването, необходими на фирмите не се произвеждат в България, а от друга страна инвестициите ще повишат доходите на хората, които работят във фирмите с чуждестранни инвестиции и те ще търсят повече стоки (местни и чуждестранни). Друг показател от платежния баланс, на който трябва да обърнем внимание са валутните резерви на БНБ, които са индикатор за стабилността на валутния борд. През 2003 г. те нарастват с 932.5 млн. щ.д. и осигуряват достатъчно покритие на паричната база и депозита на правителството. В заключение можем да кажем, че според официалните данни външният сектор се развива добре и е достатъчно конкурентоспособен на откритите световни пазари. Таблица 1: Структура на вноса в България
Таблица 2: Структура на износа от България
Таблица 3: Внос в България (млн. щ.д.)
Таблица 4: Износ от България (млн. щ.д.)
* Източник: БНБ и собствени изчисления
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |