Ядрени илюзии


През последните две седмици представители на правителството на няколко пъти заявиха, че е взето окончателно решение за довършване на АЕЦ “Белене”. Според думите на г-н Близнаков (председател на парламентарната комисия по енергетика) стойността на проекта ще бъде между 800 млн. и 1 млрд. евро. Според министър Ковачев е възможно новата централа да бъде изцяло частна, но доколкото ни е известно, всички инвеститори, с които са водени разговори досега са поискали държавни гаранции.
В момента полемиката е съсредоточена основно върху въпроса какъв тип реактор да бъде избран за новата централа.

Коментар:
1/ През последните години екипът на ИПИ отдели доста внимание на този, безспорно важен, въпрос. Във всеки от нашите коментари се казваше, че това е инвестиционен проект, така че е необходим анализ на икономическата му целесъобразност. По данни от медиите разбрахме, че такъв анализ вероятно е направен (или поне частично), но... никой от обществеността не го е виждал. На страницата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси няма никаква информация по темата.

2/ Изготвянето на този анализ е много отговорен и сложен въпрос, защото трябва да се отчете промяната в търсенето и предлагането в резултат на либерализацията, както на вътрешния, така и на външния пазар и то в дългосрочен план. Вместо това пред обществото се представят много по-опростените концепции, като например че в момента Балканският пазар е дефицитен и че България трябва да запази енергийната си независимост и в бъдеще. Всъщност какво се разбира под зависимост или независимост? В момента около 70-75% от общите енергийни ресурси се внасят (най-вече от Русия), за редица стоки България е нетен вносител, но това създава ли зависимост?

3/ За една малка страна като България е съвсем нормално да бъде нетен вносител на много стоки. По-важното е, че либерализирането на търговията създава условия за специализация в сектори, за които местните производители имат сравнителни предимства. По този начин се намаляват общите разходи за правене на бизнес, което е в основата на конкурентноспособността. За да се случи това, обаче, е необходима либерализация и приватизация, а след това е възможно структурата на търсенето и предлагането да се промени дотолкова, че изграждането на нова АЕЦ да се окаже излишно. Още повече, че ако към първоначалната инвестиция се прибавят разходите за отработеното гориво и за ликвидиране на старите реактори, може да се окаже, че всъщност ядрената енергетика е неконкурентноспособна.

4/ Участието на държавата в мащабни инвестиционни проекти със съмнителна ефективност, независимо под каква форма, потенциално означава нарастване на общите държавни разходи и то за много години напред и съответно, по-малко възможности за намаляване на данъците в бъдеще.

5/ Правителството решава да започне проект, който няма как да завърши в рамките на сегашния си мандат. Най-логичното нещо, което ще направи следващото правителство е да публикува всички разработки по темата АЕЦ “Белене” на предишното правителство и да обяви проекта за несполучлив. Тоест, сегашното правителство само отлага публичните дебати по темата и в крайна сметка няма да може да ги избегне. Съществената разлика, обаче е, че тъй като няма как времето да се върне назад, обществените и експертни дебати в момента, могат да посочат алтернативи и възможности, а провеждането им в бъдеще, след изпълнението на част от проекта, единствено могат да разкрият пропуснати алтернативи и възможности.

 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад