Резултатът досега Тези дами и господа не е лошо да знаят, че: 2. озлобени и приличащи на невменяеми гласове се чуват по-скоро от лагера на поддръжниците на проекта; техните становища се опират на дълбоката и стара традиция на неуважение към правата на частна собственост и нарушаване на незаконността; 3. тъкмо защитата на тези права и законността е основният мотив на противниците на законопроекта; 4. затова сред тях преобладават икономистите, представителите на бизнеса, адвокатите и съда, докато сред поддръжниците са най-много представителите на изпълнителната власт и търсещите популярност чрез използване на иначе разбираемото обществено чувство за несправедливост на разпределението на богатството през последните петнадесет години, а и преди това; 5. обстоятелството, че дадена идея придобива популярност не означава, че тя непременно е и правилна. Оптимистичният резултат от развитието на обсъждането до момента е, че аргументите на противниците на законопроекта се оказаха необорими. Затова и разработващите проекта непрекъснато го променят, един вид признавайки погрешността на своите предишни идеи. Новото съдържание На втория етап, в предишния вариант на законопроекта, вече нямаше формално противоречие с тези принципи. Нарушаването им обаче бе заложено в дейността на нарочно замислена изпълнителна агенция (за отнемане на имущество), а отговорността за установяване на обстоятелствата по придобиването на това имущество бе прехвърлена на съда (и то на колегия, която няма опит в разследването на криминални деяния). Произволът си оставаше пълен, но бе завоалиран Сега онова, което трябваше да прави агенцията, е задача на “специализирани отдели за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”. Техните права и задължения са описани в гл. ІV от проектозакона. Тези органи (“инспектори”) са “началниците на специализираните отдели в данъчната администрация и инспекторите от тези отдели”. Те “участват” в “установяването”, “проследяването” и “налагането на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” (виж чл. 15, ал. 1 от проекта). Фактически министърът на финансите отговаря за работата на тези инспектори.
Тази промяна означава няколко неща: 2. много по-нормалните в сравнение с предишните варианти на проектозакона идеи на министъра на финансите за разследващи функции на данъчната администрация започват да придобиват някаква законова форма и се появяват черно на бяло; 3. недостатъците на тези идеи могат да останат недоанализирани и неоценени по достойнство, защото минават окончателно под общата популистка шапка за борба с незаконно забогателите; 4. законопроектът задължително трябва да се разглежда и в специализираните постоянни комисии на народното събрание, които се занимават с икономиката и фиска (сиреч в комисиите по икономическа политика и по бюджет и финанси). С едно изречение, проблемът най-сетне придоби системен характер и трябва да се разглежда като такъв. Но казаното не означава, че новият проект преодолява недостатъците и грешките на предишния вариант. Преди са се спрем на част от тях, трябва да отбележим няколко неверни твърдения за съдържанието на закона, разпространени чрез пресата. Заблудата на общественото мнение Алинея 2 и 3 на същия член казват, че това става “и когато са налице данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност”, макар наказателно преследване да не е възможно, нарушителят не е или да е било прекратено Второ, министърът на вътрешните работи твърди (тълкувайки свободно едно решение на съда в Страсбург – виж в-к Дневник от 2 март т.г, с. 8), че презумпцията за невинност “важи за наказателния, а не за гражданския процес”. Това също не е вярно. По въпросното дело един британски гражданин е осъден за търговия с наркотици и затова му е конфискувано имуществото. Трето, и министърът и директорът на бюрото за финансово разузнаване твърдят, че законопроектът е насочен срещу престъпниците, а не срещу други лица. И това не е вярно. Законът има обратна сила от пет години. (Въпреки настояванията на интервюиращия го Христо Христов, министърът не дава разумно обяснение защо срокът е точно такъв. Той казва: “след дълги дискусии се счете, че най-целесъобразно е това да бъде 5-годишен срок”). Иначе казано, става дума за криминална дейност след 1998 г. Но черната икономика и организираната престъпност са по-стар феномен. Корените му се губят в комунистическо време. Босовете на подземната икономика също имат повече от пет години “стаж”. Вероятно не малко от тях вече са излезли “на светло” и са легализирали имуществото и бизнеса си и в България, и извън България. Със сигурност това може да се твърди за промишлената продажба на защита (рекет), която бе съществена част на икономиката преди 1998 г., преди приемането на сега действащия закон за застраховането. Други престъпления, например тези “против паричната и кредитната система”, са направо рядкост след 1997 г. Онези, които са ги вършили, ще могат да се смятат за неприкосновени и в правния смисъл на дума (ако законът се приеме в този му вид). Оттук и основателното подозрение, че тайната цел на проектозакона е да оневини престъпленията от преди периода на така определеното обратно действие, включително връзките между власт и престъпност от преди управлението на ОДС. Системните проблеми на проектозакона 1. Навсякъде, където в други има подобен процес, прокуратурата е част от изпълнителната власт. А самият процес протича по следния начин: започва наказателно преследване, запорира се имуществото на лицето и ако бъде осъдено, то – доколкото е идентифицирано - му се отнема. Българският закон предвижда и обявяването на недействителни на възмездни и безвъзмездни (дарения и пр.) сделки с такова имущество, на погасяване на задължения с него и ипотекирането му, както и възмездни сделки с трети лица “ако те са знаели или от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност”, включително ако става дума за юридическо лице. Това е съдържанието на членове 7 и 8 от законопроекта. Той обаче не прецизира кога точно това става – преди или след осъждането на лицето. Законопроектът не отчита, че със създаването на толкова много паралелни действия на инспекторите и правораздавателните органи се създават много и тежки стимули за онези, които подлежат на разследване да търсят начини да се откупят или да изнесат имуществото и средствата си извън страната. Впрочем и сега има достатъчно свидетелства, че това се случва. Вместо да се постигнат целите на закона, той може да създаде допълнителни канали за корупция. 2. От това, че се създават нови функции на “инспекторите” не означава, че те ще почнат да ги изпълняват. За това се изискват умения, кураж и средства. Законопроектът не се основава дори на елементарно пресмятане на средствата, които ще гарантират неговото прилагане. Между другото такова финансово обосноваване се изисква от закона за нормативните актове. Парламентът няма време и ресурси да премахне този недостатък на проекта. Не са предложени, не са разгледани и не са оценени и никакви алтернативи на решенията, които той предлага. 3. Не е ясно защо се смята, че щом като досега агенцията за финансово разузнаване, агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, сметната палата агенцията за приватизация, агенция "Митници", службите по вписванията, прокуратурата, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската администрация не са работили както трябва, изведнъж ще променят своето поведение след приемането на закона. Очевидно е, че тази работа със заклинания няма да стане. 4. Елементарното следене (както от страна на участниците на пазара, така и от органите на фиска и всички изброени по-горе институции) на данъчното поведение и порядъчността на сделки и действия изисква единен идентификационен номер, бърза и проследима на територията на цялата страна регистрация на фирмите, сделките и участията във дружества. При сегашната архаична система дори на най-простите регистри – тези на фирмите, поставената от закона задача е почти неизпълнима. 5. Ако “инспекторите”, т.е. органите на министерството на финансите, изведнъж усъвършенстват своята работа, каква е гаранцията, че органите на правораздаването ще могат да се нагодят и да изпълнят иначе доста стегнатите (поне на хартия) процедури на законопроекта. Вероятно ще бъде необходимо съдът, неговото фирмено отделение, да бъде разтоварен от безсмисления труд по регистрацията на фирмите. Но проблемът е и по-дълбок. Съществен “принос” за неефективността на системата има и т.нар. независимост на прокуратурата. Точно тя е причината да се търсят несвойствени функции на гражданския процес и съдилища. Не трябва да се забравя и че през лятото на 2002 г. парламентът гласува на първо четене законопроекта “Корнезов”. Той с подобни на този законопроект аргументи предвижда разтурване на сделки и договори от прокуратурата. Законопроектът “Корнезов” не е изтеглен. Нищо чудно да се възродят идеите за узаконяване на намесата и на прокурорите. 6. Един от очевидните замисли на този законопроект е именно подобряването
на работата на данъчната администрация. Засега се мисли само за засилване
на разследващите й функции по отношение на предполагаемите “незаконно
забогатели”. Ако обаче данъците и осигуровките не се променят така,
че гражданите в по-голяма степен доброволно да изпълняват задълженията
си по финансиране на държавата, най-вероятно е тази администрация да
се задръсти още повече.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |