Проблемът с анихилацията на СДС

През седмицата всички се упражняват в коментари по повод СДС и изказванията са учудващо толерантни. Защо? Всеки случай не защото СДС се разделя и някой си грее ръцете на огъня на вътрешнопартийните страсти. Просто този разпад е съвсем не тривиален обществен проблем. Към него СДС-тата се отнасят крайно безотговорно.

Онова, което напомня предишни разцепления, е само обичая от 1991 г. насам “споровете” да се водят през медиите, чрез публични доноси. Нито една друга основна партия не прави това, независимо от очевидните вътрешни противоречия във всяка от тях.

Преди обаче СДС имаше мисия. Сега нито една от групите не е формулирала даже ясно послание. Затова дори симпатизантите – да не говорим за по-широките кръгове избиратели – не получават и намек за ценности и възгледи, според които да разберат за какво е спора и да определят своите предпочитания. Щом няма послание, няма и общественото усещане, че тези групи имат намерение да вършат някаква работа тук, на земята.

През 1989 г. посланието съдържаше пет абстрактни, но важни и завладяващи въображението принципа: парламентарна република, многопартийна система, пазарно стопанство, равни права за всички граждани на България и екологично законодателство. Тогава беше лесно. Същите принципи са валидни и днес, но никой не си поставя задача да ги конкретизира или да ги замести с нови, също толкова важни.

Защото няма послания, нито водачите на различните крила, нито техните членове в парламента участват по значим и запомнящ се начин в обсъждането на някакви обществено важни проблеми. Когато нещо се чува в дните за парламентарен контрол, то или е постно или е с реториката на социалистите. Проблеми, тематизирани от СДС в началото на опозиционния период (например нуждата от промени в конституцията) днес се обсъждат от мнозина, но не и от СДС.

Една дясна опозиция в парламента би могла ясно да се отграничи от етатистките тежнения на мнозинството и да предложи алтернатива. Всъщност тя би трябвало да предлага повече алтернативни решения от количеството, което мнозинството може да абсорбира.

Опозицията, ако иска да дойде отново на власт, следва да работи повече, не по-малко. Няма никакви признаци, че това се случва със СДС. БСП създава такова впечатление. Макар и нафталинени, възгледите на нейните представители са ясни, разпознаваеми и от време-навреме по-десни от тези на мнозинството или единичните изяви да десницата.

Ако СДС-тата не предлагат алтернатива, това, което предлага БСП се оказва единствената алтернатива, а управлението на НДСВ е най-добрия от всички възможни светове.

За това каква политическа партия е нужна на страна прочетете тук.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад