* Обърнахме се за повече информация към пресцентъра на Министерството на земеделието и горите, но ни беше казано, че гореспоменатото е всичко, с което разполагат към настоящия момент Коментар: В предишен анализ на Наредба № 42 “За условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти” ние описахме очакваните ефекти върху пазара (общите ефекти) при използване на експортни субсидии (виж Моделиране на земеделието). Затова в този коментар ще се спрем на логиката и аргументите, които са използвани при представянето на необходимостта от субсидиране производството на конкретните стоки през 2004 г. 1/ За птичите продукти се казва, че секторът е бил подложен на нелоялна конкуренция и нерегламентиран внос, но се развива интензивно, поради което е необходимо да бъде стимулиран. Вероятно наличието на силна конкуренция (било, то и нелоялна) е принудило местните производители да потърсят нови решения и стратегия, а отчитането на интензивно развитие означава, че те са успели да подобрят конкурентната си позиция. Отпускането на субсидия в този момент означава да се вземе доход, произведен примерно от мебелната индустрия и да се пренасочи към производителите на птичи продукти. Практиката показа, че тези действия на чиновниците имат за сигурен ефект изкривяване на пазарните стимули. Освен това, наскоро беше съобщено от редица държавни институции, че митниците работят много по-добре и, че нерегламентираният внос силно е намалял. Така че, след като секторът се развива интензивно и същевременно са намалели нелоялните конкуренти, би следвало това да се разглежда не като повод за държавна намеса, а напротив - за ненамеса. 2/ Пазарите са много динамични, това че някога се е изнасяло агнешко месо за арабските пазари не означава, че условията са се запазили същите. След като предприемачите не изнасят за тези пазари (или поне не толкова колкото очаква правителството), очевидно не намират сделката за печеливша. В един момент, обаче държавните чиновници решават да създадат условия за търговия, която не възниква в пазарни условия, което е един типичен пример за промяна на пазарните стимули в резултат на намеса на държавата. Използването на субсидии превръща части от пазарната икономика в планова.
Така получаваното изкривяване се разпростира и върху не субсидирани
производства. Крайният ефект е по-нисък потенциал за растеж на цялата
икономика. Обикновено когато повдигаме тези въпроси от държавната администрация
ни се отговаря, че това е практика, която се използва от ЕС. Само че,
тенденцията е ЕС постепенно да намалява селскостопанските субсидии,
докато в България се наблюдава точно обратното – търсене на варианти
и начини за увеличаване на земеделските субсидии.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |