През тази седмица се проведе кръгла маса, организирана от “The Economist Conferences”, на която зам. министърът на здравеопазването д-р Петко Салчев изнесе презентация на тема “Новите предизвикателства пред реформата на здравеопазването в България” *. Правят впечатление следните неща: Разходите за здравеопазване за 2004 г. възлизат на 1.628 млрд. лв., което представлява 15% увеличение спрямо предходната година. Въпреки това (очакваната инфлация през 2004 г. е не повече от 4% средногодишно – т.е. реалното нарастване на разходите ще бъде с около 11%) още в началото на годината болниците започнаха да реализират дефицити. Планираното увеличение на здравноосигурителните вноски през 2005 година от 6 на 8% е основание за Министерството на здравеопазването да заложи нарастване на разходите с 27% като по този начин те достигат 5% от БВП. Това е в противоречие с обещанията на правителството за намаляване на данъчната тежест и естествено ще доведе до понижаване на реалните доходи на хората. За покриване на разходите се предвижда да се използват средства от резерва на здравната каса – очевидно под резерв не се разбира фонд, до който се прибягва в извънредни случаи, а възможност за увеличаване на разходите преди изборите с цел привличане на повече гласове. Увеличението на ставката от 6 на 8% обаче ще стимулира гражданите да плащат по-малко осигуровки – още повече че при съществуващото законодателство хората, които не са си платили осигуровките в миналото нямат право да ползват услугите на здравната каса и следователно може изцяло да спрат да плащат осигуровки. Някои от тях няма изобщо да се осигуряват здравно, а други ще предпочетат частните здравни фондове, които биха им предоставили същите услуги на по-ниска цена или по-високо качество на цената, която биха плащали на държавното осигуряване. Освен това частните здравноосигурителни фондове упражняват контрол върху лекарите и изразходваните от тях средства, тъй като се стремят да реализират печалба. Увеличените средства за болниците вследствие от нарасналите осигуровки ще намалят стимулите им да оптимизират разходите си като съкратят броя на леглата и на персонала, тъй като те ще са гарантирани независимо от резултатите. Поради тази причина те вероятно отново ще генерират дефицити. По отношение на лекарствата, които се заплащат от здравната каса може да се посочи само един пример, който според мен е достатъчен. Наскоро мой роднина си закупи необходимото лекарство “с намаление” от аптека, работеща със здравната каса, на цена по-висока отколкото го купуваше преди това “без намаление”. Здравната каса предоставя някои видове лечение безплатно, което води до много голямо потребление, и така за тези услуги се използва голям процент от разходите, докато за други не остава почти нищо и затова болниците ги предоставят в по-малко количество от търсеното от пациентите. Посочените проблеми не могат да бъдат решени чрез предприетите мерки от страна на здравното министерство. Това би могло са стане с либерализиране на пазара и преминаването към капиталово осигуряване – т.е. всеки внася в лична сметка, в която се натрупват средства и в зависимост от тях ползва определен набор от услуги, които може да си позволи. Такива услуги се предлагат и в момента, но развитието на този пазар е забавено поради задължителното осигуряване в държавната здравноосигурителна каса. Ако се даде възможност на хората да внасят средствата си в частни фондове това ще засили конкуренцията между тях и естествено ще доведе до по-качествено здравеопазване при по-ниски разходи. --------------------------------------------------------- * Слайдовете от тази презентация се намират на страницата на министерството на адрес: http://www.mh.government.bg/stat.php?id=630. © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |