Всякакви неща се изказаха за приватизацията на БТК, при това този път наблюдавахме както дежурните негативни изказвания от всякакви опозиционни “експерти” от всичките партии (включително опозиционно настроени хора от управляващото мнозинство), така и разумни мнения (на журналисти, икономисти и др.). Много се коментираше цената, по която се продава БТК. Във връзка с нея постоянно се разсъждаваше дали сделката е изгодна за България или не е изгодна. Трябва обаче да сме наясно с едно нещо – парите от продажбата на БТК ще постъпят във фискалния резерв на правителството, а не в джобовете на българските граждани. Парите от фискалния резерв, от своя страна, ще бъдат прахосани от правителството - то ще строи магистрали като определя изпълнителите на строежа без търг и конкурс, ще създаде безсмислени компании – държавна авиокомпания, рисков фонд, компания гора, компания земя, ще даде субсидии на губещи предприятия като БДЖ, например или пък ще използва средствата за покупка на луксозни автомобили. С други думи, парите от продажбата на БТК по никакъв начин няма да допринесат за благоденствието на страната. Следователно всичките приказки за неизгодността на цената са далеч от реалността. По отношение на цената има и няколко много по-важни факта: 1. цената е такава, каквато бъде постигната при процедурата на продажба, т.е. колкото се предложи за БТК толкова е цената за БТК. 2. ако сега бъде развалена процедурата за продажба на БТК имиджът, който България ще получи като място за инвестиции, ще бъде толкова негативен, че ще коства милиарди левове благосъстояние, което българските граждани няма да получат, защото ще има по-малко чужди инвестиции. Освен това купувачът на БТК може да осъди българското правителство да плати огромно обезщетение за развалянето на сделка, потвърдена неколкократно от Върховния съд. 3. ако процедурата се прекрати БТК ще се продава след поне две години (през 2005 година има избори и до тогава няма да може да се приватизира нищо). За две години, както показва международният опит, БТК може да фалира. След като не цената определя изгодността на сделката с БТК, кое я определя? Отговорът на този въпрос е толкова очевиден, че само политиците не могат да го забележат (но те са толкова далеч от реалността, че това не е учудващо). Сделката за БТК има две основни предимства, свързани с ползвателите (настоящи и бъдещи) на телефонни услуги: 1. БТК има нов собственик, който ще я преструктурира, ще подобри качеството на услугите, които се предлагат, ще предложи нови услуги и ще оптимизира цените. Например, ще се предложи по-качествен и евтин интернет. 2. БТК ще получи лиценз за трети GSM-оператор, което ще увеличи конкуренцията на този пазар и ще намали цените на мобилните телефонни услуги. В дните около сделката за БТК стана налице известна опозиция от страна на Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на въпроса с издаването на лиценз за трети GSM-оператор. Тя вероятно се корени в следните “причини”: 1. Лицензът се издава без конкурс. Този аргумент не е валиден, доколкото лицензът беше част от процедурата за БТК, следователно за него е имало конкуренция в рамките. 2. Лицензът се продава много евтино – за 54 милиона лева. Този
аргумент се базира на допускането, че ако се издаде третият лиценз чрез
търг за него могат да се получат 200 милиона лева. Трябва да имаме предвид,
обаче, че вторият лиценз струваше 135 милиона долара. Когато се предоставяше
втори лиценз абонатите на мобилни телефони бяха под един милион души,
а сега те са над 3 милиона души, т.е. пазарът е доста по-наситен. Следователно
едва ли е възможно постигането на много висока цена. 3. Симпатия към настоящите GSM-оператори. Секторни комисии, подобни на Комисията за регулиране на съобщенията, обикновено страдат от подобни проблеми – те се опитват да защитят действащите вече на пазара оператори вместо да дават възможност за максимална конкуренция, която е в интерес на клиентите. Това е още една причина да се издадат всички лицензи наведнъж. Издаването само на трети лиценз на БТК означава със сигурност едно нещо – трите GSM-оператора ще имат такова влияние и лоби, че ще могат да забавят с десетилетия издаването на лиценз на четвърти или пети оператор. Преди изборите през 2001 година НДСВ се противопостави на издаване
на лиценз на БТК и по тази причина вече 3 години клиентите на мобилни
оператори плащат прекалено високи цени. По тази причина управляващите
са в дълг към своите избиратели. Те могат частично да бъдат реабилитирани
само ако сега подходят отговорно и придвижат максимално либерализацията
на мобилните телекомуникации. За това е нужно издаване на лиценз за
GSM-оператор не само на БТК, но и на поне още две компании. © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |