Размисли на тема фискална децентрализация

В края на миналата седмица стана ясно, че общините приключват 2003 г. с 117 млн. лв. дефицит. В рамките на тази сума, 89 млн. лв. са задълженията за общински дейности, а 28 млн. лв. са непокритите държавно делегирани дейности. Част от този дефицит е наследен от предишната година.
Според думите на Гинка Чавдарова, директор на Националното сдружение на общините в България, за 93 общини може да се каже, че са в добро финансово състояние, но други 70 са с критичен дефицит. Според г-жа Чавдарова, сдружението вече е изготвило вариант на стандарт, определящ числеността и съответно издръжката на общинските администрации с цел намаляване на общите разходи.

Коментар:
1/ В момента общините нямат стимул да спазват финансова дисциплина. Каквито и дефицити да бъдат допуснати в крайна сметка е ясно, че Министерството на финансите (МФ) ще отпусне допълнителни средства за “запушване на дупките”. Още повече, че в последно време има излишъци в републиканския бюджет към края на годината, така че вероятно системно ще има допълнителни трансфери към общините.

2/ Няма как дадена община да обяви фалит, така че е логично точно тези общини, които имат най-сериозни финансови проблеми да получат голяма част от допълнителното финансиране от МФ. Тоест колкото по-лоши финансови показатели има дадена община, толкова повече средства е вероятно да получи през централния бюджет.

3/ В повечето случаи когато МФ се забави или “подвоуми” дали да предостави допълнително финансиране за дадена община се стига до ответна реакция, че това е действие продиктувано от политически мотиви и/или, че се прави опит за оказване на натиск върху местната власт от централната.

4/ Очевидно е, че в сегашния формат на действие на системата няма как да бъдат решени гореописаните проблеми. Най-логичното решение е използването на принципите на така наречената фискална децентрализация. В последно време много се говори по тази тема в България. В определени случаи под това понятие се има предвид следните възможности:
– как да се харчат повече средства от държавния бюджет през общините или поне
– как парите от републиканския бюджет да се харчат прозрачно от общините

Всъщност фискалната децентрализация означава нещо коренно различно – общините да покриват собствените си разходи със собствени приходи. Това означава, че дейностите и услугите, които общината осъществява на дадена територия се финансират от конкретните потребители, а именно местното население.
Да, но в момента някои от дейностите, които се извършват от общините са така наречените държавно делегирани и се финансират от правителството. Докато съществуват такива дейности няма как да се осъществяват и принципите на фискалната децентрализация, защото в момента данъкоплатците в София финансират примерно общински проекти във Варна, а данъкоплатците в Бургас – дейности в Павликени.

5/ Въвеждането на фискална децентрализация ще доведе до пряка връзка между плащаните данъци и получаваните публични услуги (за някои от тези услуги). Това означава, че стимулите за плащане на данъци ще нараснат.

6/ Фискалната децентрализация, също така, означава и конкуренция между отделните общини, защото в зависимост от предоставените условия фирмите ще взимат решения къде да осъществяват своята дейност. За да се реализира тази цел, данък печалба трябва да бъде местен данък и да се определя от общините. Наличието на конкуренция ще бъде силен стимул за ефективност на разходите на местната администрация.

7/ Предложението на Националното сдружение на общините за създаване и/или промяна на стандартите за разходи вероятно ще увеличи контрола (макар че и това не е сигурно), но една такава стъпка по никакъв начин не може да замести или отмени фискалната децентрализация.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад