Офшорно финансиране
Ричард Ран*
Статията е публикувана на 10 февруари 2004 г. във вестник Washington Times

Гранд Кайман – четейки това някои от вас може да си помислят: “О, Кайманите – това не е ли място на незаконни финансови дейности?”

Вярно е, че Кайманите са най-големият офшорен финансов център и петият най-голям финансов център в света, въпреки че се намират върху малък, приятен остров насред Карибите с население от само 40000 души.

Но противно на митовете от филмите и романите Кайманите не са станали богати чрез укриване на престъпници. Истината е абсолютно противоположна. Само помислете. Ако търсите място, където да вложите парите си, ще изберете ли банка на некадърници и престъпници под юрисдикция на мафията или ще ги вложите в банка на честни и компетентни банкери в страна, където се спазва върховенството на закона?

Факт е, че големите офшорни финансови центрове като Кайманите и Бермуда, а също така и останалите големи финансови центрове като Швейцария, Обединеното кралство и Съединените щати, се характеризират с честни съдилища и компетентни администратори.

Повечето от парите на Кайманите са на институции вместо на отделни хора и е по-трудно за човек да си открие сметка на Кайманите отколкото в Съединените щати.
Също така Кайманите имат споразумение със Службата за вътрешни приходи и с Министерството на правосъдието на Съединените щати за обмен на информация за заподозрени престъпници, за укриващи данъци лица и за терористи. Ако сте престъпник не е разумно да се опитате да си откриете сметка в страните с добре развито правосъдие като Кайманите и Швейцария, защото нито банките, нито правителството ще ви закрилят.

Обаче честните хора наистина имат полза от разумната банкова тайна в тези юрисдикции. Друг е въпросът, че повече пари се “изпират” в Ню Йорк и Лондон отколкото в места като Кайманите и Швейцария.

Много хора си мислят, че в трезорите на банките има купчини от пари и злато на места като Кайманите. Още веднъж ще кажем, че всъщност физически има много малко пари и няма почти никакво злато в трезорите там.

Това, което Кайманите и някои от конкурентите им предоставят е място за големите компании и финансовите институции да консолидират средствата си – в електронна форма – без да са обложени или да са субект на ненужно скъпи регулации, докато тези средства се вложат производително по целия свят (което би могло да отнеме само няколко секунди).

По-голямата част от парите, които преминават през Кайманите, се инвестират в Съединените щати. В момента около $1 трилион преминава всяка година през Кайманите, но тези пари физически не идват на този малък остров, нито пък ги притежават местните. (Местните печелят пари от предлагането на първокачествени правни, счетоводни, финансови и туристически услуги.)

Парите са собственост на милиони хора, които инвестират в американски и чуждестранни компании и които в по-голямата си част са неосведомени, че техните пенсионни сметки са защитавани и повишавани, защото част от инвестициите им непрекъснато се реинвестират на Кайманите като се насочват към по-добри и по-продуктивни цели.

Все още не се разбира ясно, че светът би бил по-беден и би имало повече хора, живеещи в бедност, ако местата като Кайманите не съществуваха.
В модерния свят икономическият растеж е силно зависим от инвестирането на капиталите. Финансовите капитали са необходими за изграждане на нови заводи и оборудване, за финансиране на изследвания и развитие, включително на медицински открития и за осигуряване на средства за наемане на работници. В много страни има високи данъци върху капитала, които означават по-ниска норма на инвестиции и по-бавно създаване на нови работни места.

Нито индивидите, нито компаниите ще спестяват ако спестяванията им се изземват чрез данъци. А без спестявания няма пари за инвестиции.
Световният икономически растеж е максимален, когато капиталът е инвестиран в онези дейности и предприятия, които осигуряват най-висока, съобразена с риска, норма на възвръщаемост след данъчно облагане. Местата като Кайманите предлагат високо ефективна и ниско разходна среда за институциите да привлекат и да инвестират капитали, защитени от върховенството на закона. Ето защо някои от най-големите банки в света действат на Кайманите, както и стотици застрахователни компании и хиляди взаимни и хедж-фондове.

Заради съществуването на Кайманите и на конкурентите им институциите и хората са готови да спестяват повече, защото знаят, че ще имат сигурно убежище за средствата си, докато успеят да намерят друга производителна и печеливша инвестиция. Без тези финансови центрове би имало по-малко спестявания и инвестиции и по-неефективно разпределение на капитала по целия свят.

Някои политици в Европа и Съединените щати се опитват да използват като изкупителна жертва офшорните зони, защото те не наказват капитала с високи данъци по начина, по който го правят много от европейските правителства и това на Съединените щати. Тези политици или пропускат, или избират да не осъзнаят, че опитите им да попречат на хората или на институциите да използват офшорните зони просто ще доведе до по-малко спестявания и инвестиции и в крайна сметка до по-бавен икономически растеж както в собствените им страни, така и в останалия свят.

Ако тези политици не искат средствата да преминават през Кайманите и другите офшорни зони градивното решение е да намалят данъчното облагане на производителните спестявания и инвестиции и да ограничат регулативните пречки в собствените си страни.

Следващият път, когато чуете някой политик да критикува компания или човек, който ползва услугите на офшорен финансов център ще разберете, че той е или икономически неграмотен или не го е грижа, че има по-малко работни места или че повече хора живеят в бедност по света.

* Ричард Ран е старши сътрудник в Discovery Institute и сътрудник в Cato Institute.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад