В края на миналата седмица КНСБ и КТ “Подкрепа” разпространиха декларация с искания и коментари към вероятния нов собственик на БТК – “Вива венчърс”. Това остана “встрани” от общественото внимание, въпреки че освен към компанията, изявленията на синдикатите, са също така насочени към широката общественост. В синтезиран вид става въпрос за следното: 1/ На първо място се казва, че синдикалистите оценяват сделката като неизгодна не само за работещите в държавния телеком, но и за българската държава. 2/ Искане да се признае и изпълнява досегашния колективен договор на държавата с БТК. 3/ Искане към Агенцията за приватизация да се запише в приватизационния договор запазването на следните работни места: за 2004 г. – най-малко 24 010, през 2005 г.- 22 300 и през 2006 г.-20 530. 4/ Да се осигурят най-малко 45 млн. евро за реализиране на социални програми и още през тази година да се увеличат замразените през последните пет години заплати. Освен това се казва, че е потърсена помощ от международните синдикати и, че ще се използват включително протестни действия за постигане на гореспоменатите цели. Коментар: 1/ На първо място е важно тълкуването на изявлението на синдикатите, че продажбата на БТК не е изгодна за българската държава. За какво всъщност става въпрос. Дали под държава се има предвид българския народ или може би административните структури, които изграждат държавното устройство. Ако се придава първият смисъл, подобно изявление би прилягало значително по-добре на политическа партия, която представя електорат. В миналото синдикатите в редица случаи са заемали подобни позиции, може би това е още един такъв случай. Ако се е имало предвид второто, то твърдението е тавтологично, но все пак вярно, защото всяка приватизация намалява контрола, а също и работата на администрацията (едно предприятие за управление по-малко), така че в този смисъл всяка приватизационна сделка е “неизгодна”, но не е ясно защо синдикатите биха направили изявление в тази посока. 2/ Всички започнахме да забравяме, че всъщност синдикатите би трябвало да представляват и защитават интересите на своите членове, а не народа, данъкоплатците или гласоподавателите. В исканията към все още потенциалния купувач на БТК, не се казва какъв процент от работниците са представлявани от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Това важи и за всички останали случаи на синдикални действия. Възможно е част от работниците да не желаят да бъдат представлявани от синдикат или да са избрали друга синдикална организация, така че е коректно винаги да се посочва представителността на дадено искане. 3/ Също така, тъй като тези искания се представят пред широката общественост, ако е ясно колко работника се представляват от синдикатите, биха могли да се направят някои приблизителни изчисления, като например какво означават 45 млн. евро за социални програми спрямо броя на служителите. 4/ След като синдикатите представляват конкретни работници, би следвало
концепциите за изгодност или неизгодност да се отнасят до изпълнение
или неизпълнение на искания в полза на тези хора. В случая обаче, синдикатите
обявяват сделката за неизгодна за “служителите и държавата” преди да
е станало ясно дали от “Вива венчърс” ще се съгласят да изпълнят техните
искания.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |