През тази седмица в публичното пространство отново се заговори за създаването на балканска авиокомпания. За целта ще се използват средства от Пакта за стабилност. Евентуалното участие на България ще включва предоставяне на летище, а самолетите ще бъдат осигурени от Сърбия и Черна гора. Мотивите за тази инициатива са недостатъчно добре развитите въздушни връзки между балканските страни. Тази инициатива е опит да се използват парите от Пакта за стабилност за неща, за които иначе никой не би отделил средства. Очевидно е, че ако имаше нужда от подобни връзки някоя от съществуващите частни или държавни авиокомпании щеше да е покрила съответния маршрут между балканските страни. От друга страна така се оправдават разходите за новото летище в София, което трябва да бъде база за компанията. Мотивите за по-бързото създаване на новата компания са, че от 2007 година България влиза в споразумението “Отворено небе” и тогава съществуването на подобни авиокомпании ще стане безпредметно. Това споразумение позволява на аеролиниите от всяка страна да пътуват до останалите по свое желание без специално одобрение на маршрута, разписанието или таксите. По този начин се отваря всяко летище за всяка авиокомпания, която е готова да си плати, за да използва услугите му. Така всяка компания може да извършва полети от която и да е точка до друга, а не само от собствената си страна. “Отворено небе” либерализира авиопазара като дава възможност за конкуренция между компаниите от отделните страни в Европа. Отлагането на участието на България в това споразумение отново е с цел защита на “нашите” авиокомпании като “България Еър”, за която бяха похарчени 30 млн. лв. на данъкоплатците. Отварянето на българския пазар безспорно ще създаде трудности за някои от тези авиокомпании и ако не са достатъчно конкурентоспособни те естествено ще фалират. От друга страна ползата от либерализацията ще е много по-голяма за потребителите на тези услуги. За тях ще стане много по-евтино и съответно по-достъпно пътуването не само до балканските страни, а до цяла Европа. Пример за това са авиокомпаниите с ниски разходи, които се възползват най-добре от “Отвореното небе”. Те предлагат услуги, които са много по-евтини от останалите традиционни компании. При тях запълването на местата е много по-голямо поради ниските цени, те използват по-слабо натоварени летища, където и летищните такси са по-ниски, не сервират храна и напитки по време на полета и съответно имат по-малък персонал. Това им дава възможност да определят цени, които са с пъти по-ниски от тези на конкурентите им, а същевременно с това да са много печеливши. Например “Ryanair” през миналата година е превозила 15.7 млн. пътници и е реализирала печалба от 240 млн. евро, докато повечето от традиционните авиокомпании са на загуба. В заключение можем да добавим, че начинът държавата да подпомогне развитието
на авио-пазара е не като създава нови авиокомпании с парите на данъкоплатците,
а като го либерализира напълно и остави пазарните участници свободно
да си взаимодействат, а начинът за това е България да се включи веднага
в споразумението “Отворено небе”. Таблица 1:
Цени на двупосочни билети на някои авиокомпании (в евро)
*Забележка: Евтините авиокомпании са отбелязани с черно
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |