Наскоро се върнах от двуседмично пътуване до Словения и Сърбия и Черна гора. Пътуването беше финансирано от фондацията “Атлас” от Феърфакс, Вирджиния. В следващите редове описвам наблюденията си и субективните си впечатления от това пътуване. Самият доклад беше написан за фондацията “Атлас”, но искам да споделя впечатленията си също със семейството си, конгресмена Джеб Хенсарлинг, колеги и приятели. От последното ми посещение през 1997 г., Словения страшно много се е променила. Може да се каже, че преходният период там напълно е приключил. Днес, Словения изглежда точно като другите страни от Западна Европа. Също така, страната е избрала свой собствен път на развитие, който следва западно европейските традиции на социалната демокрация. Като имаме предвид човешкия капитал, етиката на работа и разположението в Централна Европа, моето впечатление е, че повече класически либерализъм и индивидуална свобода биха направили Словения още по-просперираща. Обаче, словенците са направили свой собствен избор, следвайки западното разбиране за политическа и икономическа свобода. Така че не е изненадващо, че фондацията “Херитидж” определя Словения, според повечето показатели, като “свободна страна”. Няколко преподаватели от университета в Любляна ме заведоха на вечеря в много приятен сръбски ресторант (храната беше отлична). Това, което ми направи най-силно впечатление по време на дългите разговори е, че темите и проблемите, които колегите в Словения предпочитат да дискутират, са различни от тези, които обикновено чувам в Сърбия и Черна гора. Словения и Сърбия се превърнаха в два различни свята. Моите разговори с университетски преподаватели през тази вечер, по нищо не се различаваха от дискусиите с колеги от повечето западно европейски университети. Моят домакин бе Жозе Менсингер, ректор на университета в Любляна, който е един от най-старите европейски университети (основан в началото на 17 век). Въпреки че имаме различни възгледи с него по много въпроси, аз дълбоко оценявам неговите академични познания, интелект и икономически знания. С повече от четиридесет години академичен опит зад гърба ми, мога да кажа, че Жозе е използвал времето и труда си, за да изравни академичните стандарти в университета в Любляна с тези в западните страни. Лекцията ми във факултета по право предизвика сериозен интерес. Както преподаватели, така и студенти проявиха буден интерес към темата на моята лекция, въпреки че беше твърде дълга (деветдесет минути). Студентите зададоха някои много важни въпроси. Също така мисля, че програмата по право и икономика на университета в Любляна има много добро бъдеще. Основна “движеща сила” в тази програма е д-р Катерина Заич. Катерина е защитила своя докторат по икономика в университета “Джордж Мейсън”. На края на моя семинар, деканът на правния факултет, ме награди с прекрасен медал и сертификат. От Словения отидох в Черна гора. Моите колеги и приятели – Джон Мур и Леонард Лиджио вече бяха пристигнали в Подгорица. Джон току що се беше пенсионирал след дълга и знаменателна академична кариера, включваща президент на колежа “Гроув Сити”, съпредседателство на университета “Хувър” и достигането до втория по важност пост в “Националната Фондация на Науките” през 80-те години. Леонард е вицепрезидент на фондацията “Атлас”, преподава в университета “Джордж Мейсън” и освен това е в момента президент на обединението “Мон Пелерин”. Всеки от нас проведе по една лекция в университета в Черна гора и представи доклад пред “Втората международна конференция за предприемачество”. Смятам че всеки от нас заинтригува аудитория от близо двеста студента и преподаватели. Студентите зададоха много въпроси, включително относно нашето мнение за ЕС. Един студент попита дали Черна гора може да си позволи да не се присъединява към ЕС. Един от моите колеги обясни, че разходите по присъединяване могат да бъдат много високи. Например, разходите за наемане на служители (различни от заплатите) ще трябва да се хармонизират с нивата в най-развитите страни, като Франция и Германия. Това хармонизиране, в последствие ще увеличи разходите за правене на бизнес в страните, в които повечето от отраслите са сравнително трудоемки като Португалия, Полша и други. За компенсация, ЕС изплаща фиксирани като сума средства на тези страни. Ако приемем, че тези плащания са равни по размер на по-високите производствени разходи, изводът е, че по-бедните страни от ЕС получават “известно обезщетение” срещу това, че се отказват сами да определят законодателството си. Това положение трудно може да се определи като равноправни отношения. Не смятам, че някъде другаде в Източна Европа има програма за докторанти по икономика, която да отдава толкова внимание на Австрийската школа, Теориите за обществения избор и Новия институционален икономикс, колкото програмата на Веселин Вукотич в университета в Черна гора. Вукотич е събрал ядро от млади хора и този човешки капитал ще бъде особено важен, ако Черна гора стане независима и реши да не се присъединява към ЕС. Като прибавим и много добрите млади икономисти като Милица Вукотич, Драгана Остожич и Мая Бакович, докторантите от Университета в Черна гора също ще получат добро образование по икономика. Слободан Ковачевич, известен композитор от Черна гора, ни покани на гости в своята къща в провинцията. Запалихме огън в средата на къщата, опитахме много местни храни и напитки под акомпанимента на музиката на “гусла” (старинен инструмент с една струна, който векове наред се е използвал за съхраняване на местните традиции и историческите митове). Ковачевич изпълни за нас известното си произведение – “Черна горо, Черна горо”. Тази песен съдържа в себе си силата на национален химн. На следващия ден Веселин ни заведе до града Орази, родоначалното място на клана Пейович. Бях горд, че двама от най-близките ми приятели видяха от къде произлизам. Мило Джуканович, Министър-председател на Черна гора, ни прие. В началото предполагахме, че срещата ще представлява кратка размяна на любезности, но се получи интересна дискусия, която продължи един час. Министър-председателят не разговаря с нас като политик, а според всички нас, беше много открит и сърдечен. Той ни разказа за направо невероятния и освен това незаконен натиск от страна на ЕС, Черна гора и Сърбия да останат една държава, също така за икономическите проблеми на страната и за сложните преговори със Сърбия. Разговорът с Джуканович за ЕС само потвърждава теорията за обществения избор, според която лидерите на ЕС единствено се интересуват от поддържане и разширяване на своите правомощия. Един от двамата ми колеги му зададе въпрос по чувствителна тема – “защо поддържате независимостта на Черна гора”. Отговорът му беше едновременно искрен и съществен. Министър-председателят каза, че от 1918 г. досега, черногорците не са имали възможност да взимат решения за бъдещето си. Също така, той каза, че Сърбия е около десет пъти по-голяма от Черна гора. Това означава, че оставайки в съюз със Сърбия, накрая Черна гора ще загуби националната си идентичност. Интересно е да се отбележи, че много малко хора в Сърбия приемат втората причина. Някои считат Джуканович за престъпник, защото е участвал в контрабанден внос на цигари и петрол по време на санкциите срещу бивша Югославия. Аз имам свое собствено мнение по тази тема. На първо място, законосъобразността на тези санкции е спорна. И ако това е така, кои закони Джуканович е нарушил всъщност? В случая по-важното е, че много хора ми казаха, че той е използвал приходите от контрабандата за да изплаща заплати и пенсии в Черна гора. Така че докато изплащането на пенсиите и заплатите в Сърбия е закъснявало с шест месеца, ми казаха, че същевременно на хората в Черна гора е плащано на време. Дали Джуканович е задържал част от парите за себе си? Ако бях черногорец това нямаше да ме интересува. За мен щеше да е важно, аз да получавам парите си на време. Моето впечатление е, че Черна гора и Сърбия няма да останат заедно. Хората, с които разговарях в двете страни (включително шофьорите на такси), не проявяваха особен интерес от запазване на обединението. Но ми направи впечатление, че няма враждебност между сърбите и черногорците. Струва ми се, че по-голямата част от сърбите и черногорците са добри приятели и ще останат добри приятели. Основният проблем за бъдещето на Сърбия са националистите (най вече необразовани хора или дори по-лошо, учили, но не доучили). С неспособността си да се отърсят от предразсъдъци от миналото, тези хора застрашават бъдещето на страната. Обединяването на социалисти и националисти в Сърбия досега е навредило най-малко на едно поколение, а по-вероятно на две. Дори по-лошо, националистите и социалистите търсят и получават подкрепа от Русия. В цяла Източна Европа и особено в Балтийските страни е силно изразено чувството, че Путин е ясна и настояща заплаха за новопридобитите свобода и права на хората. Много пъти ми казаха, че Путин започва да се чувства като нов руски цар. Така че, не е изненадващо, че социалистите и националистите смятат, че всички пътища водят до Русия. В Белград изнесох лекция пред факултета по политология. Деканът на факултета, както и някои от най-известните преподаватели по политология и икономика в Сърбия се присъединиха към голямо множество студенти, за да чуят моята лекция. Смятам, че думите ми бяха посрещнати много добре. Репортерка от белградския ежедневник “Данас” също посети лекцията и си водеше бележки. След това тя дойде при мен за някои допълнителни коментари и разяснения. За съжаление интервюто беше публикувано преди да мога да го прегледам. Така че не можах да коригирам някои малки неточности (като например дефицита по време на управлението на Рейган, разликата между федералния и държавния бюджет и други). Все пак, репортерката беше разбрала правилно основното ми послание. Смятам, че интервюто беше сполучливо. Дъщеря ми Бренда се присъедини към мен за няколко дни в Белград. Белград значително се е променил от последното ми посещение. Градът е много по-чист. Хората изглеждат по-щастливи. Магазините изглеждат добре и предлагат разнообразие от стоки. Ромската музика е добра както винаги. Джон и Бренда се опитаха да пеят заедно с група ромски музиканти, но последните пееха фалшиво. Обслужването обаче, все още е незадоволително. Когато човек влезне в магазин винаги трябва сам да потърси някой, който да го обслужи, защото персоналът не идва сам. Пиша тези редове преди изборите в Сърбия. Смятам че хора като Шешел, Милошевич и техните последователи са най-деструктивните елементи на сръбското общество в наши дни. Надявам се, че те ще загубят изборите на 28 декември. В противен случай, ще бъде много жалко за всички свестни сърби, които познавам. А най-потърпевши ще бъдат младите хора в Сърбия.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |