Защо не трябва да има минимална заплата?

През седмицата експертна група към Министерството на труда и социалната политика предложи да се премахне минималната работна заплата.

Според министър Христова: “В началото на годината кабинетът определи минималното месечно възнаграждение от 120 лева при средна заплата от 280 лева. В момента обаче това възнаграждение рязко се доближи до парите, които получават хората с квалификация и ценз. Правителството не може да налага на частниците да плащат тези пари на хората със средно или основно образование и без професия. Ако експертната група прецени, че няма нужда от определянето на най-нисък доход, той ще отпадне с решение на кабинета. Премахването на този праг ще ни доближи максимално до практиката по доходите на страните от Евросъюза.”

Защо е вредна минималната работна заплата – да повторим още веднъж някои от аргументите, които сме защитавали многократно:

На практика почти няма хора, които да са облагодетелствани от минималната заплата – тези, които получават повече, не са засегнати от съществуването й, а тези, които получават по-малко или биват уволнявани при увеличение на минималната заплата, или работят неформално без трудов договор. От това никой не печели.
Минималната заплата има негативно влияние върху работниците с ниска производителност, младите работници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работници и служители без опит, хората с увреждания. Това е така, защото тези групи от населението не са достатъчно производителни, за да получават дори минималната заплата и следователно не могат да работят легално. На практика те са принудени или да живеят от социални помощи, или да се опитват да работят по “незаконен” начин - на заплата, която е по-ниска от минималната.

Друг ефект от съществуването на минимална заплата е това, че споменатите по-горе групи от хора с ниска производителност не могат да работят, което означава, че те не могат да натрупат опит на работното място, което да им позволи в последствие да станат по-производителни и да получат повишение на заплатата. На практика те са обречени да бъдат безработни не само в кратък период, но и в дългосрочен план, ако не си намерят работа в неформалния сектор.

Един от ефектите на съществуването на минимална работна заплата е, че някои видове работа могат да изчезнат или въобще да не възникнат (или да възникнат и съществуват на неформална база). Един от проблемите в случая е, че ако например тийнейджърите и младите работници започват първата си работа като неформални работници, които са извън закона, регламентиращ минималната заплата, не може да се очаква че тези хора в бъдеще ще спазват всички останали закони. Което създава среда за повече неспазване на законите, дори на общоприети и справедливи закони, като тези против кражбите, убийствата и т.н.

Накрая, не на последно място, трябва да се посочи, че минималната заплата, която се обявява от правителството, не е равна на разхода на работодателя за съответния работник. Това се дължи на изискването работодателя да плаща три четвърти от осигуровките на работника. Тъй като осигуровките са 42.7% минималният разход, който трябва да направи работодателят за един работник, е над 158 лева.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад