През седмицата отново беше повдигнат въпросът за това каква трябва да бъде българската армия. Въпреки усещането за консенсус в обществото, че тя трябва да бъде изцяло професионална, все още има привърженици на настоящия модел и реформата се забавя. Задължителната военна служба представлява принудително изпълнение на работа, която иначе или не би била свършена доброволно, или не на тази цена, която се заплаща, или и двете. Тя е един вид крайно ограничаване на правото на човешка свобода, граничеща с робство, тъй като лишава хората от възможността сами да управляват своите действия. Негативните ефекти от военната служба са няколко: · Загуба на доход за тези, които имат работа; Всички тези аргументи подсказват недвусмислено, че задължителната военна
служба трябва да бъде отменена и да се премине към професионална армия.
Разбира се, висшето образование не се придобива само заради военната
служба, но безспорно тя е много силен стимул в това отношение. Средният растеж на брутната добавена стойност е около 4% годишно през
последните 5 години. Следователно бихме могли да предположим, че тя
ще продължава да расте с такива темпове. Дисконтовият процент за българската
икономика е около 10%, тъй като това средният лихвен процент по новоотпуснатите
кредити в икономиката. Следователно настоящата стойност на несъздадения
доход в икономиката за следващите 10 години поради съществуването на
задължителна военна служба е 1.016 млрд. лв., което е около 2.9% от
БВП за 2003г. Таблица 1: Пропуснат доход от задължителната военна служба
Източник: НСИ и собствени изчисления При въвеждането на професионална армия възниква въпросът каква трябва да бъде нейната численост. Естествено, че професионалните войници са много по-добре подготвени от наборниците, а също така и по-мотивирани, тъй като те са направили свободно своя избор да участват в армията. При определянето на броя на войниците е логично да разгледаме състоянието на армиите и разходите в страните-членки на НАТО, както и някои от най-добрите практики в тази област по света. Реформата в армията има за цел оптимизиране на разходите като стремежът е за понижаване на относителния дял на текущите разходи за издръжка и на разходите заплати за сметка на увеличаване на капиталовите разходи, които биха дали възможност за модернизация на морално остарялото въоръжение, за по-голяма мобилност и гъвкавост и следователно по-голяма способност за реакция в случай на нужда. Като добър пример за България можем да посочим Холандия, където въоръжените сили са около 0.32% от населението. Това означава армия от около 24 хил. души., която според нас е напълно достатъчна за нуждите на страната в момента. Според изследване на ген. Аню Ангелов през 2001 г. за цялостната издръжка на един професионален войник са нужни около 8240 лв. годишно. Поради инфлацията и икономическия растеж ние приемаме, че разходите са се увеличили оттогава и за 2005 ще са 10800 лв. (допускаме нарастване от 7% годишно). За офицерите и сержантите допускаме, че разходите са със 70% по-високи отколкото за обикновените войници. При армия от 24 хил. души и равен брой офицери и сержанти, от една страна, и обикновени войници, от друга, общите разходи възлизат на около 350 млн. лв. – около 39.2% от предполагаемите военни разходи за 2005г., което според нас е един процент, съвместим със стандартите на НАТО. Холандия е добър пример и по отношение на персонала като процент от работната сила – 0.9%. По-малката численост на армията води и до по-ниски разходи за нея, които са 1.6% от БВП. Освен това страната е близка по население с България и затова е по-лесно съпоставима с нея. Като най-добра практика в от страните-членки на НАТО се откроява Канада. Тя е лидер по всички показатели като въоръжените сили са 0.19% от населението, общият военен персонал е 0.5% от работната сила, а разходите за отбрана са 1.1% от БВП. Тези резултати могат да бъдат цел за България, където според последните данни армията е 50 хил. души, които са около 1.5% от работната сила, а разходите за отбрана са около 2.6% от БВП. Тези показатели чувствително биха се подобрили ако се приеме предложението ни за армия от 24 хил. души. Вероятно възниква въпросът дали една армия от 24 хиляди души би била достатъчна за изпълнение на задачите, които й се поставят. Едно сравнение е показателно в този смисъл. В Нова Зеландия армията се състои от 13 015 души, което е почти два пъти по-малко от цифрата, която предлагаме за България. Въпреки това, новозеландската армия участва в момента в 20 умиротворителни мисии на територията на целия свят. Същото се отнася и за Ирландия – с 12 500 души армия тя участва в почти 20 мисии по света. С други думи, няма основания да се смята, че числеността на армията от 24 хиляди е недостатъчна за България. В заключение можем да кажем, че професионалната армия е необходимост
за България – алтернатива просто липсва и колкото по-бързо се премине
към такава, толкова ползите за сигурността и икономиката на страната
ще са по-големи.
Таблица 2: Показатели за страните от
НАТО и България
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |