Classified
Crown Agents – мисия митници

През последните седмици “Агенция Митници” представи пред обществеността данни, които показват по-бързо нарастване на приходите в бюджета спрямо нарастването на вноса през 2003 г. Веднага след обявяването на тези резултати, различни представители на администрацията заявиха, че сериозен принос “в делото” се пада на Crown Agents. Споменаването на въпросната фирма ни дава за пореден път повод да се замислим затова, дали действително договорът с “Агентите на короната” спомага за подобряване работата на митниците.

Какво знаем
С цел преодоляване на корупцията в митниците българското правителство сключва договор с фирма, която да “въдвори ред и контрол”. Договорът е за повече от 8 млн. британски паунда. След това фирмата представя “Предварителен доклад за реформа на българските митници” (връзка) с твърде общ характер.

Четири месеца след подписването на договора в. “Труд” публикува стенограма от заседание на Министерския Съвет от 25.10.2002 г., която се оказа секретна. На въпросното заседание основната тема е била как да се засекрети вече постигната договореност за държавна поръчка.

Освен, че компанията е избрана на дискреционен принцип без обществена процедура, се оказва, че на обществеността няма да бъде предоставена почти никаква информация за същината на извършваните услуги (виж Аферата “Crown Agents”). В резултат на това, по линия на “Програма достъп до информация” са заведени съдебни дела (връзка) с искане за предоставяне на копие от договора и копие от първия тримесечен отчет (доклад). Поради секретността на материалите, а вероятно и поради потенциалните рискове за националната сигурност вместо копие от договора се предоставя кратка справка и се отказва достъп до тримесечния отчет.

Историята с тримесечните отчети всъщност е доста интересна, направо мистериозна. В гореспоменатия “Предварителен доклад” на стр. 4 се казва, че “ние ще изготвим редовни тримесечни доклади за Министъра на финансите по прогреса на програмата”. На страницата на Министерството на финансите са поместени два такива в съкратен вид (първи и втори). След това обаче, изведнъж спира публикуването на текущите отчети. Сравнявайки датите се оказва, че след като съдът отказва достъп до първия отчет, администрацията въобще спира да публикува каквато и да е информация в Интернет.

Какво не знаем
На първо място не знаем защо е необходима цялата секретност и тайнственост. Все пак става въпрос за харчене на пари на данъкоплатците и то в значителни размери, при това на дискреционен принцип.
За нас гражданите не е ясно с какви мероприятия са се занимавали хората от Crown Agents досега и следователно няма как де се прецени дали са довели до подобряване на работата на митниците. Със същия “успех” може да се твърди, че благодарение на въпросната фирма се поддържа стабилността на банковата система в България.
Случаят с изнесената стенограма означава, че при секретните решения важи принципът – ‘celui qui cherche trouve’ (който търси намира). Тоест лицата, които са пряко засегнати вероятно отдавна са получили изчерпателна информация затова какви действия са предприети от Crown Agents досега.

Доколкото ни е известно в момента се обсъжда идеята за продължаване на договора. Вероятно отново няма да има обществена поръчка и направо ще се подпише ново споразумение със същата фирма. Оскъдната отчетност не позволява на гражданството да прецени каква работа е свършена досега и какво има да се прави отсега нататък.

Целият този случай е особено показателен за нас гражданите и данъкоплатците, че трябва да настояваме за повече прозрачност и отчетност от страна на правителството.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад