През миналата седмица Националният статистически институт публикува данни за инфлацията през 2003 г. Изменението на индекса на потребителските цени в края на годината е 5.6% спрямо декември 2002 г., а средногодишната инфлация е съответно 2.35%. В тези числа няма нищо изненадващо тъй като темповете на инфлацията по принцип са ниски след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Прави впечатление обаче инфлацията през последните два месеца, която е по 1.8% и допринася основно за темпа и през 2003 г., тъй като през останалите месеци тя е значително по-ниска. Това се обяснява с увеличените разходи на правителството в края на годината. През месец декември размерът на фискалния резерв намаля с 943 млн. лв. (по данни на БНБ) спрямо ноември, като плащанията по външния дълг оценяваме на около 40 млн. лв. Останалите около 900 млн. лв. бяха използвани за тринадесета заплата на бюджетните служители, за добавки към пенсиите и за други “социални разходи”, което доведе и до по-високо търсене на стоки и услуги и съответно до инфлация. Като основни източници на покачването на цените можем да посочим промяната в административно определяните цени, които са около 21% от потребителската кошница, както и промяната в някои косвени данъци. Логично е да предположим, че нарастването на цените ще продължи и в началото на 2004 г., тъй като бяха повишени акцизите върху някои групи стоки. Друга причина за поскъпването беше сравнително високата цена на петрола през годината, поради войната в Ирак и общата несигурност на пазарите, свързана с нея. Същевременно, обаче, някои фактори като поевтиняването на щатския долар действаха антиинфлационно чрез цените на вносните стоки. По-детайлният преглед показва, че най-голямото нарастване е в цените на жилищата. През последната година пазарът на недвижими имоти претърпя значително развитие и цените нараснаха средно с 15.5% (по данни на НСИ). Това развитие беше повлияно предимно от облекчените условия при ипотечното кредитиране, поради удължените матуритети и по-ниските лихвени проценти. Ръстът в кредитирането предизвика тревоги в някои представители на БНБ и МВФ и затова бяха предприети някои административни мерки (като промяната в Наредба № 9 за провизирането на рисковите активи), които да ограничат този ръст. По-значително покачване на цените наблюдаваме и при хранителните стоки и образованието – съответно със 7.5% и 9.3%, докато при жилищното обзавеждане и облеклата и обувките средните цени са намалели слабо спрямо декември 2002 г. Като цяло, промяната в цените не се отличава значително от тази в Еврозоната, където тя е 2% и следователно валутният борд изпълнява предназначението си за поддържане на ниска и стабилна инфлация и е пример за останалите институции. Таблица 1: Инфлацията след въвеждането
на валутния борд
Източник: НСИ и изчисления на
автора
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |