Полският сейм гласува закон за стопанската свобода. Той се нарича точно така и влиза в сила от 1 май т.г. Т.е. в деня на формализирането на членството на страната в ЕС. Който знае полски може да го намери или на страницата на полския сейм, или на страницата на ИПИ (заедно с няколко отзива за това законодателно начинание, публикувани в полската преса). Идеята е да се гарантира свободата за водене на бизнес по начин, който не може да бъде нарушен от институциите на съюза. За този замисъл обаче не се говори много поне от официални лица. Те по-скоро се позовават на добрите европейски практики и изисквания. Под стопанска свобода се разбира правото на всеки да се занимава с бизнес по свое усмотрение, което право може да бъде ограничавано само с цел гарантирането на същото право на всички. Законът на Полша съдържа някои заслужаващи внимание решения. Едно такова решение е отделянето на инспекциите и ограничаването на техния брой до няколко на година. Това се отнася включително до данъчните инспекции. (Те могат да бъдат до три на година, по различни поводи и не могат да траят повече от две седмици.) Когато тези изисквания се нарушават, фирмата има право да не се подчини, т.е. просто да изгони или недопусне проверяващите до своите записи и работа. Друго нововъведение е, че лицензионните режими се свеждат от девет на пет. На лицензиране вече не подлежат например такива услуги като въздушни превози. В резултат се появиха компании, които планират да превозват пътници от Варшава до Берлин за около 30 евро, за други направления в Европа цената вероятно също ще падне до под 100 евро. Мълчаливото съгласие се въвежда за преобладаващия брой поводи за административно регулиране на стопанската дейност – от регистрацията на фирмата до преустановяването на дейността. И не на последно по значение е използването на информационни технологии и Интернет. Тази стъпка е възможна, тъй като се уеднаквяват формулярите и се премахва дублирането на документи и информация, събирани от държавната администрация. Как се стигна до приемането на този закон? За разлика от обсъждания по закона за стопанската дейност, когато инициативата идваше от политическите партии и международни програми, водеща роля за приемането на закона за стопанската свобода имаха организациите на деловите среди в Полша. Както вече стана дума, те бяха мотивирани преди всичко от идеята за гарантиране на своите права и свободи след присъединяването на страната към ЕС. Бъдещето ще покаже дали от началото на следващата година полският бизнес ще успее да прокара и една друга своя идея – въвеждането на плосък данък. (Тази идея започна да се пропагандира от няколко мозъчни тръста и Лешек Балцерович през 1998 г. Сетне правителството се отказа от реформа на фиска. Това предизвика и оставката на Балцерович като министър на финансите на предишното правителство.) В България подобни процеси или изобщо не се забелязват, или – когато са започнали – безбрежно изостават. Все пак още са възможни положителни промени, ако бизнесът разбере, че те съдържат зачатък в сегашния и тепърва подлежащ на прилагане закон за ограничаване на административните режими. Между другото, в един от предварителните варианти на този закон имаше опит за определяне на стопанската свобода по смисъла на чл. 19 от конституцията на България, но консервативното правно създание дълбоко се възмути от този опит и текстът отпадна. Същото се случи и със списъка на лицензируемите дейности: първоначално те бяха шест, а не тридесет и девет. За да се види къде се намира България, ще приведа един пример със системата за регистрацията на търговци и фирми в България. Европейският съюз не се слави с най-добра обща практика в тази област.
Но има някои страни-членки, например Ирландия (1), които се взимат като
критерий за сравнение. За сметка на това съюзът проявява завидна рационалност
при съставянето на препоръки за страни, които засега са далеч от членство
в него. Препоръки на ЕС и
съответствие на българската система за регистрация
А ето как изглежда България, сравнена с най-добрата предполагаема практика на фирмена регистрация. България и
най-добрата практика на фирмена регистрация
Източник: ОИСР, собствени оценки
В дясната колона на таблицата е представена системата на фирмена регистрация на Ирландия. Всъщност обаче има и по-добри системи. Например в Черна Гора, където процедурите са сведени до една и таксата за регистрация е 1 евро. Независимо от скоростта и ефективността на прилагането закона за ограничаване на режимите и административния контрол, България рано или късно ще трябва да се замисли и за реформа на системата за регистрация на фирми, и за разширяването на стопанската свобода. ------------------------------------------------ (1) Който иска да придобие лични впечатления, може да посети следните
адреси в Интернет: http://www.cro.ie/sitemap.asp;
http://www.cro.ie/_uploads/downloads/Infnote1.pdf ;
-------------------------------------------------
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |