Идеята за разширен достъп на най-различни органи до данъчните досиета, сега разглеждани като “данъчна тайна”, може да не навреди, но със сигурност е безсмислена от гледна точка на преследване на престъпниците. 1/ Прочитът на Наказателния кодекс показва, че единствените престъпления, които имат общо със сведения, потенциално съдържащи се в данъчните досиета, са именно престъпления, свързани с данъчни измами. 2/ По мандат, а и съобразно с нормалната правна логика, данъчната администрация е тази, която единствено се занимава с “проблеми на данъчното облагане” (чл. 7 от Данъчно-процесуалния кодекс) 3/ Следователно, нарушения на данъчните закони – като например подаване на декларации с невярно съдържание – които са определени като “престъпления” по смисъла на НК могат да се установят първоначално единствено от данъчната администрация. 4/ По разпоредбите на ДПК, чл. 87, данъчният орган трябва да уведоми прокурора при констатирано нарушение, което може да представлява престъпление. Тогава “данъчната тайна” се сваля. 5/ При нарочно разследване от страна на прокуратурата и органите на МВР на определено лице, последните могат да поискат от съд сваляне на данъчната тайна, и окръжният съд е длъжен да се произнесе до 24 часа по искането. От всичко написано дотук следва, че сегашната законова уредба предоставя възможност за преследване както на “данъчни престъпници”, така и на “други престъпници”, доказателства за чиято вина могат да се намират и в данъчните им досиета. Ако правителството предлага промени, това означава, че то декларира поне следното: - че някои институции са умишлено злонамерени и корумпирани;
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |