В скорошно интервю Николай Николов, социален секретар на президента Георги Първанов, сподели, че в здравното осигуряване са необходими радикални промени, тъй като “моделът на осигуряването е генетично сбъркан”. Като основна промяна той предлага премахване на държавната Национална здравноосигурителна каса и лицензиране на частни здравни каси, в които да се внасят 6-те процента задължителни здравни вноски. Според него:
Какви са проблемите на сегашната здравноосигурителна система? 1. Национална здравноосигурителна каса е монополна структура, ползваща се от законови привилегии и забрана за навлизане на други участници. Това, според икономическата теория (още от Адам Смит насам), води до липса на конкуренция, която да води до намаление на разходите, иновации, предлагане на по-добри услуги и качествено обслужване. Така например, здравните вноски могат да се платят по банков път, но след това трябва да се попълни специална декларация и придружително писмо (които се закупуват от книжарницата), които да се занесат в Националния осигурителен институт, където обикновено има дълги опашки от хора. За сравнение, човек може да плати сметката си за мобилен телефон по банков път без да му се налага след това да подава каквито и да са декларации (при това в България все още има само два GSM-оператора). 2. Национална здравноосигурителна каса е държавна институция и се държи като типична бюрократична структура, целта на която е да максимизира броя на служителите, скъпите сгради и офиси, които притежава, а не да изпълнява най-качествено задачите, за които е отговорна. 3. Национална здравноосигурителна каса няма клиенти (въпреки, че всички са й клиенти). Това е така, защото отношението между клиент и изпълнител е лично – съответният човек избира определен изпълнител. При държавната здравна каса няма така възможност – тя получава по закон задължително пари от всички хора и по тази причина смята, че не им дължи добро отношение и обслужване. 4. При сегашната здравноосигурителна система няма връзка между това, което се плаща и това, което се получава, няма и възможност за избор. По тази причина хората нямат стимули да плащат здравни вноски. Един пример: ако един предприемчив човек през 2004 година има доход от 1200 лева месечно, той плаща 72 лева на здравната каса месечно, т.е. 864 лева годишно. Срещу тази сума той може да си осигури много повече здравни услуги, отколкото му предоставя здравната каса, ако ги закупи от частен здравноосигурителен фонд (най-евтиният пакет в частните фондове е около 280 лева годишно). 5. НЗОК предоставя безплатен достъп до различни видове лечение, което води до свръхпотребление. Тъй като това свръхпотребление не може да се финансира, се получава дефицит и опашки. Така реално голяма част от хората, които работят, не могат да ползват услугите, защото нямат време да чакат на опашки пред лекарския кабинет. Решението на гореизброените и всички останали проблеми
на здравната система, минава през допускане на конкуренция в здравната
система. Освен това, което предлага Николай Николов, може да се направят
и допълнителни предложения за реформи – за въвеждане на медицински спестовни
сметки, вместо вноски в здравни фондове, за премахване на задължителността
на здравното осигуряване и т.н. Но посоката към повече пазар е вярна.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |