Но всъщност те могат и да си вършат добре работата. Ако дебатираната нова европейска конституция получи одобрение, т.нар. "нова Европа" ще стане много по-контролирана на централно ниво и значително повече анти-пазарна, отколкото е сега. Предвижда се междуправителствената конференция да дебатира " Проектодоговор за приемане на Конституция на Европа "- продуктът на месеци усилена работа от страна на конвента, председателстван от бившия френски президент Валери Жискар Дестен. На практика този проектодоговор има две функции. Едната е да консолидира и съгласува предишните договори така, че членовете на ЕС да имат един ясен документ, по който да работят. Другата е да се установят нови цели и нови компетенции на съюза. Европейските лидери се страхуват от вътрешната опозиция на конституцията. Но проекто-договорът въвежда съществени промени. Ето само някои от тях: - Европейският съюз получава юридически статус. Това означава, че съюзът може и ще действа като суверенна държава vis-a-vis другите държави. - Сферата на действие на ЕС е много по-разширена, особено в областта на външната политика, отбраната, фискалната и икономическа политика, правораздаването, социалната политика. - Въвежда се понятието "споделена компетентност" между съюза и държавите-членки, особено по отношение на хармонизираната политика. Споделената компетентност се отнася до следните основни области: вътрешен пазар; свобода, сигурност и правосъдие; земеделие и риболов, с изключение на консервирането на морските биологични ресурси; транспорт и трансевропейски мрежи; енергетика; социална политика; икономическо, социално и териториално интегриране; околна среда; защита на потребителите и т.н. - Потвърждава се общият принцип на мажоритарен вот в рамките на европейските институции, оставяйки единодушното решение като изключение. Това означава по-малко вета. - Накрая, и най-важно, утвърждава се като конституционен принцип, че "Конституцията и законите, приети от институциите на ЕС в изпълнение на признатите им компетенции, имат приоритет пред законите на страните-членки”. Вярно, независимо от тези дълбоки промени, все още е въпрос на дебат дали текстът, създаден от европейския конвент, наистина представлява конституция. От юридическа гледна точка, това все още е договор между суверенни държави – например всяко бъдещо преразглеждане на текста ще трябва да става въз основа на единодушно съгласие от страна на държавите-членки. От практическа гледна точка, обаче, няма никакво съмнение, че Брюксел получава много повече власт и че суверенитета на отделните държави ще бъде драстично ограничен. За безпристрастният наблюдател не е трудно да оцени ползите от Европейските институции. Тези институции представляват забележителен инструмент за смекчаване на всепроникващата власт, която европейските държави имат над своите граждани. Създаването на Европейската общност и на ЕС допринесоха за отварянето на европейските пазари, дерегулиране на националните пазари и за намаляване на огромната държавна индустрия. Разширяването на ЕС изигра съществена роля за стабилизирането и демократизирането на Централна и Източна Европа. От края на 80-те години европейската комисията все повече се фокусира върху социалното законодателство, ограничавайки националното и регионалното разнообразие и намалявайки свободата на индивидуалния избор. Така се породи и критиката, че ЕС се превръща в "супердържава", чиято власт е много по-отдалечена от гражданите, отколкото тази на отделните държави и чиято демократична легитимност следователно е слаба. Сегашният проекто-договор представлява последната и най-голяма до момента стъпка в тази посока. Това може да се онагледи чрез две от промените, внасяни с конституцията: Първата е разширеното понятие за споделена компетентност между ЕС и държавите-членки. Според него държавите-членки упражняват правомощията си до степента, до която те не са упражнявани от ЕС или ако ЕС е решил да се откаже от упражняване на определени правомощия. Това означава, че в много съществени области суверенитета на съюза прогресивно ще замени (а не само допълни) суверенитета на държавите-членки. Принципът на солидарността ще изчезне. Вторият пример се отнася до виждането за икономиката
и пазарите, залегнало в проектодоговора. Отклонението от свободния
пазар е драматично. Европа и европейците заслужават нещо по-добро. Няма
съмнение, че институционалната рамка на ЕС се нуждае от основна промяна,
за да бъде постигната по-голяма гъвкавост след като членовете станат
25. Също така е ясно, че страните-членки имат много общи интереси,
които трябва да бъдат защитени чрез по-енергични и по-ефективни действия
на ниво ЕС. Но Европа се нуждае също така от намаляване на властта,
която правителството упражнява над гражданите и фирмите, за да стане
икономически по-конкурентна спрямо останалия свят. И докато все още
е съмнително дали европейските институции ще станат по-гъвкави след
приемането на конституцията, почти няма съмнение, че тежката ръка
на държавата ще става все по-тежка ______________________________________ * Анжело Петрони е професор по социология в Университета
в Болоня и е директор на Националното училище по публична администрация
в Рим. Коментарът е публикуван в The Wall Street Journal Europe на
7 октомври 2003 г.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |