Моделиране на земеделието

В брой № 97 от 4 ноември 2003 г. на Държавен вестник е публикувана Наредба № 42 “За условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти”. Съгласно чл. 5 ал. 2 от Наредбата “Министърът на земеделието и горите ежегодно в срок до 1 март внася предложение в Министерския съвет за земеделските продукти, за които ще се прилагат експортни субсидии...”

Ефекти върху пазара

1/ Какво става с несубсидираните производители?
Всички останали пазарни участници ще трябва да се конкурират от една страна със субсидирани производители от ЕС, а от друга със субсидирани производители от българското правителство. Вероятно част от тези производители ще фалират, а друга част ще се насочат към различна дейност.

2/ “Специализация” на определени пазарни играчи, като получатели на субсидии.
Наредбата създава условия, получаването на субсидии да се превърне в основна дейност за определени фирми. На първо място, разходите по съобразяване с всички административни изисквания за участие в процедурата са високи. Така например, е необходимо изпълняването на сложни процедури и събирането на редица документи, като регистрационна и анкетна карта (доказващи, че износителят е производител), когато износителят не е производител – договор за изкупуване (заверен от Държавен фонд “Земеделие”), явяване на търг за получаване на експортен лиценз, гаранция за участие в търга в размер 50 на сто от размера на субсидията, сертификат за качество от акредитирана лаборатория и други. Пределният разход на съобразяване с тези изисквания е по-нисък, а и някои от тези разходи са еднократни (например информационните - направления на износа, за които се отпускат субсидии, последователността на стъпките и др.), което означава, че разходите за “редовните участници” ще бъдат по-ниски.

Освен това в чл. 11 ал. 2 се казва, че при получаването на експортни лицензии “...по-напред се класират кандидатите, които искат лицензии за износ на по-големи количества продукти”, а в ал. 3, че “...купувачите на земеделски продукти се класират в низходящ ред според изкупните цени, като по-напред се класират тези, които са заплатили по-високи изкупни цени”. Горните две условия създават известни предимства за по-големи фирми и най-вероятно “специализираните участници” ще бъдат именно такива.

Алтернативата – спиране на субсидиите за земеделието

Премахването на субсидиите ще намали разходите в бюджета и следователно, ще има възможност за намаляване на някои данъци, което ще създаде повече възможности за бизнес за всички.

Ако българското правителство не субсидира земеделските производители, външният натиск (субсидирани производители от ЕС и от региона) ще остави на пазара само тези предприемачи, които имат сравнителни предимства (вероятно, основаващи се на разлики в качеството).

Перспективите за тези производители да подобряват конкурентноспособността си изглеждат оптимистични, защото както за страните от ЕС, така и по линия на Световната търговска организация, се наблюдава постепенно намаляване на субсидиите за селското стопанство. Това означава, че с времето външният натиск ще намалява и сравнителните предимства за определени (несубсидирани) производства ще се изразяват още по-силно. В момента, в който значителна част от въпросните субсидии отпаднат (в ЕС и други страни), тези предприемачи, които не са били подпомагани от държавата, ще имат предимство, защото техният опит, технологии, знания и избор в по-голяма степен ще отразява пазарните условия.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!

<< Назад