На заседанието си в сряда депутатите от икономическата комисия продължиха гласуването на второ четене на текстове от Закона за обществените поръчки. Въпросният закон се оказа сериозно предизвикателство пред работата на комисията. В много отношения изготвеният от министерството на икономиката и приет на първо четене законопроект се оказа неприемлив, което наложи създаването на специална ad hoc работна група, която да изработи и внесе от името на комисията наново текстове, които окончателно да бъдат подкрепени на второ четене. Основният дебат през тази седмица беше съсредоточен върху това дали бъдещата административна структура, която ще управлява и контролира процеса на възлагане на обществени поръчки, трябва да е нова агенция към икономическото министерство или е възможно да се използва съществуващия капацитет на дирекцията за обществени поръчки, която в момента е под шапката на министъра на държавната администрация. Няма да се спираме върху рационалността на аргументите в полза на всяка една от тези опции. Струва ни се по-важно, че дебатът ясно показа как администрацията с лекота използва изискванията на Европейската комисия, европейските директиви и ангажиментите, поети от България в процеса на евроинтеграция като аргумент за прокарване на законодателни решения. На външния наблюдател на парламентарната практика по приемането на закони не може да не прави впечатление, че все по-често се оказва достатъчно някой отговорен представител на администрацията на обяви даден текст за изискван от Брюксел, за да се приеме този текст, колкото и спорен да е той. В конкретния случай създаването на отделна агенция беше обявено от зам. министърката на икономиката Евгения Колданова за задължително изискване от страна на Европейския съюз. След настояване на народния представител Атанас Папаризов да бъде цитирана директивата, която въвежда подобно задължение, се оказа, че такава няма, а задължителното изискване всъщност е препоръка за изграждане на ефективен орган, който да изпълнява функции по обществени поръчки. Не стана ясно от кого и къде е направена тази препоръка. Единственото, което разбраха присъстващите на заседанието на комисията бе, че в началото на октомври в Брюксел е имало работна среща, на която се е говорило по този въпрос и на която е присъствал представител на администрацията. Сериозни аргументи защо съществуващата дирекция не може да стане ефективен орган, така че да се изпълни препоръката, не бяха представени. Ясно е, че законотворчеството в България е и ще бъде обвързано с
европейското законодателство предвид на подготовката на страната за
членство в Евросъюза. Също така е ясно, че от практическа гледна точка
депутатите няма как да правят справки с европейските директиви и конкретните
ангажименти, поети от България по всеки конкретен повод. Рационално
е те да се доверяват на експертното мнение на вносителите на отделните
закони. Затова изглежда важно това мнение да отразява реалността.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |