Последните законодателни инициативи на министерство на икономиката опитват да въведат ново деление на инвестициите в България: става дума за разграничение между три “класа” инвестиции. Не е ясно какви ще бъдат точните критерии за разграничаване между отделните класове (виж повече). Каквито и да са критериите, очевидно държавното дискриминиране на инвеститорите ще остане. Досега формалното деление, както и най-популярното, на инвестициите
в България беше на “чужди” и “български”. Ето как изглежда приносът
на “чужди” и “български” спестявания във финансирането на инвестициите
в България.
Източник: ИПИ на база на данните от НСИ. Основното послание на тези цифри е следното: по-голямата част от инвестициите в България са финансирани от “български” спестявания. Така например за периода 1999 – 2002 г. делът на спестяванията на българите в инвестициите в България в бил между 2/3 и 3/4. Какво се променя през 2003 г.? Първо и най-важно, спестяванията на българите драстично намаляват – и като процент от дохода, и като абсолютна сума. За първите шест месеца спестяванията са 8% от БВП, сравнено с малко под 13% през първите шест месеца на 2002 г. Поне част от обяснението за това развитие е във увеличената кредитна активност на търговските банки, които пък са пряко повлияни от меката парична политика в Европа и Америка. Второ, притокът на пари от чужбина се увеличи значително, което позволи да се запазят нивата на инвестиции в икономиката на около 20% от БВП. Част от “чуждите” пари са спестявания на българите от минали години, които сега се връщат в България.
Източник: ИПИ на база на данните от НСИ. Как трябва да четат тази статистика в правителството? 1) Държавните обещания за неща, които зависят от частния сектор (инвестиции, работни места и БВП), са политически рисковани. Приписването на успехите в стопанството на държавата е некоректно. 2) Дискриминирането на инвеститорите обикновено е в полза на малка част от обема на инвестициите. В “преследването на чужди инвестиции” е важно да не бъдат изпъдени “българските” инвестиции. 3) Спестяванията на българите са основен източник на капитал и стопански ръст в България. Не потреблението, а спестеният доход е основата, на която може да се инвестира в ново знание, технологии и средства за производство, които увеличават производителността. 4) Рязкото намаление на спестяванията на българите не е резултат от внезапно настъпила всеобща потребителска мания. Това е резултат от паричната политика (макар и не на българското правителство). 5) Намалението на спестяванията през първата половина на 2003 г.
се равнява на сумата на субсидиите в държавния бюджет за 2003 г. –
доход на гражданите, който те никога няма да могат да спестят, защото
правителството ще го похарчи.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg). |
