През седмицата министърът на труда и социалната политика Христина
Христова съобщи на пресконференция данни за състоянието на трудовия
пазар през месец август, от които става ясно, че за първи път от четири
години насам равнището на безработица е спаднало под 13%, а броят
на безработните е намалял с около 170 000. Този факт сам по себе си
е положителен, но е важно какви са причините, които го обуславят.
Основният фактор естествено е начинът на измерване на коефициента
на безработица от НСИ. Той обаче не дава голяма възможност за сравнимост
на данните спрямо предходната година заради промяна в методологията.
При тази промяна отчитането за миналата година е на база края на периода,
докато през 2003 г. то вече е като средна за разглеждания период (1).
Коректно сравнение не може да се направи и с предходния месец, защото
има много силно влияние на сезонните фактори - през лятото заетостта
логично се повишава.
Според министър Христова, голяма част от намалението се дължи на предприетите
от правителството програми за насърчаване на заетостта, като например
програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” в които
са ангажирани (по данни до месец юни) над 82 000 души, което на практика
представлява половината от намалението на броя на безработните. Тази
програма е насочена предимно към трайно безработните, които са намалели
със 75 000 души и може да се предположи, че голяма част от тях действително
са заети по програмата. Това обаче означава, че тези хора фактически
не са намерили реализация и при приключването на програмата най-вероятно
отново ще останат без работа (освен ако правителството не продължи
програмата, прахосвайки отново стотици милиони левове на данъкоплатците).
Другият много важен фактор за намалението на безработните лица е изискването
за регистрация на трудовите договори на наетите лица. С тази мярка
част от хората, които са работили в “сивата икономика” и поради този
факт не са търсили работа, и съответно са били отнасяни в статистическите
данни като лица извън работната сила (т.е. икономически неактивно
население), са преминали “на светло”. По този начин реално безработицата
не е намаляла, а се е повишил броят на икономически активното население
и следователно коефициентът се е понижил (2).
Това, на което правителството действително трябва да обърне внимание,
не са текущите данни, които показват временните промени в стопанската
конюнктура, а показателите с дългосрочно значение, какъвто безспорно
е гъвкавостта на пазара на труда. Изследване на регулациите на трудовия
пазар е направено от Световната банка (3) въз основа на анализ на
законодателството в тази област в 110 страни, включително и България.
Основните индекси в него обхващат гъвкавостта при наемане и уволнение
на работниците и условията на заетост, а индексът на трудовото законодателство
обобщава предходните три и според него България се нарежда на 51-во
място. Докато в първите два компонента оценката е висока, т.е. пазарът
е сравнително гъвкав спрямо останалите страни, то по отношение на
условията на работа, той е силно нееластичен. Този компонент обхваща
изискванията за работното време, включително задължителната минимална
дневна почивка, максималният брой на часовете за една работна седмица,
възнагражденията за извънреден труд и ограниченията на седмичната
почивка; задължителното заплащане на неработните дни; и законодателството
за минималната работна заплата.
Минималната работна заплата е един от факторите, които влияят негативно
на гъвкавостта на пазара, особено върху работниците, които не са достатъчно
производителни за да получават дори минималната заплата и следователно
не могат да работят легално. Така въведената минимална работна заплата
пречи на тези хора да натрупат опит, да станат по-производителни и
да получават по-висока заплата. На практика те са обречени да бъдат
безработни, ако не си намерят работа в неформалния сектор.
Като заключение можем да посочим, че повишените регулации на трудовия
пазар водят до по-ниски инвестиции, по-ниска заетост, понижена производителност
на труда и производство и следователно по-ниски доходи за хората.
Таблица 1: Регулиране на трудовия пазар
Забележка: Скалата е между 0 и 100, по- високата стойност
означава по-силна регулация
(1) За повече информация http://www.nsi.bg/statistika/Statistics.htm
(2) Коефициентът на безработица (равнището на безработица) е съотношението
между броя на безработните лица и работната сила.
(3) http://rru.worldbank.org/DoingBusiness/TopicReports/LaborRegulations.aspx
© Коментарните материали от Прегледа
на стопанската политика са обект на авторско право. При използването
им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват
материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).