Промените в членове 129, 132 и 132 са факт. Място за еуфория обаче
няма. Структурните проблеми на съдебната власт с “независимостта”
на прокуратурата остават. Не следва да се забравя, че народното представителство
запретна ръкави една след няколко фигури от висш пилотаж, демонстрирани
от комисаря Ферхойген.
С аналогично единодушие същото представителство гласува миналата година
на първо четене законопроект, който позволява на прокурорите да се
месят в сделки. Този проект не е изтеглен или поне няма лесно достъпна
информация за това.
Нов законопроект, известен като “закон за конфискация на имуществото
по незаконен начин” е на път към парламента. С него ще бъдат премахнати
няколко основни принципа на правото, между тях – недопустимостта на
действие на закони с обратна сила, презумпцията за невинност и предположението,
че всичко, което не е изрично забранено, е разрешено.
В по-лека форма подобен замисъл прозира и в други законодателни инициативи.
Ако дори само посочените проекти станат закон, тогава силата на новите
конституционни текстове ще се окаже заобиколена. Например няма да
може да се приложи разпоредбата на ал. 3 на новия член 139, според
която несменяемостта на съдии, прокурори и т.н. отпада само при “системно
неизпълнение на служебните им задължения или действия, уронващи престижа
на съдебната власт”. Защо? Защото законите ще изисква действия, които
не са съвместими с принципите на правото и престижа на съда, следствието
и прокуратурата.
© Коментарните материали от Прегледа
на стопанската политика са обект на авторско право. При използването
им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват
материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).