Тази седмица КНСБ организира пореден “протест”, на който ръководството
на синдиката изложиха исканията си за промяна в политиката на правителството.
Накратко, те се изразяват в желание за повече власт, пожелания за
всеобщо благоденствие и откровена икономическа неграмотност.
1. Държавата да взима по-малко и да дава повече. Ниски данъци
за бедните, но за сметка на това – повече социални помощи и субсидии
от бюджета. Това няма как да стане, или най-много – може да стане
веднъж, докато се изхарчи фискалния резерв. После се повтаря сценарият
“Виденов” от 1996 г.
2. По-високи заплати. Явно синдикатите не могат да проумеят,
че правителството осигурява работа на 15% от заетите. За останалите
важи логиката, че заплатата зависи от производителността, т.е. доходите
ще растат заедно и с просперитета на предприемачите. Освен това, не
е ясно дали експертите на КНСБ изобщо са сметнали какво означава 20
процентен ръст на бюджетните заплати. При разходи за труд от около
3 млрд. лв. на година, 20% правят около 600 млн. лв. Разликата с 6-7%-ните
увеличения е около 400 млн. лв. допълнителен разход за бюджета.
3. Намеса на пазара на труда. Очевиден е стремежът за връщане
на пълен социализъм и административна намеса при отношенията работник-работодател.
Всъщност, за КНСБ отношенията би трябвало да са правителство-КНСБ,
а работниците и предприемачите след това само да изпълняват постигнатите
договорености. По друг начин не може да се изтълкува например идеята
осигурителните прагове да се превърнат в минимални заплати, или “гарантирането”
на вземанията на работещите при несъстоятелност. Намалената работна
седмица ще създаде единствено хиляди нарушители; ако работниците искат
да работят повече, а работодателите имат възможност да им предлагат
заетост и заплащане, всички са доволни. Активистите на КНСБ е най-добре
да се осведомят какъв дял от хората работят на две или повече места,
включително нощем, събота и неделя, в желанието си за повече доход
и благосъстояние.
4. Синдикатите като постоянен коалиционен партньор. Другите
предложения на КНСБ не могат да се разглеждат като нещо различно от
желание за повече власт. В рамките на представителната демокрация,
правителствата се избират от гражданите, за да решават проблемите,
оставени за “политическо” (или колективно, общо) решаване; когато
сбъркат, гражданите избират други. Синдикатите не се вписват в тази
процедура, те претендират за представителност, но на кого? Очевидно
не на всички граждани в републиката, така че какво отношение могат
да имат например към управлението на предприсъединителните фондове
на ЕС? Ако желаят да имат легитимност за участие в политиката, включително
приватизацията, трудовия пазар, определянето на данъците и съставянето
на държавния бюджет, логично и почтено би било да се регистрират като
втора социалистическа партия.
© Коментарните материали от Прегледа
на стопанската политика са обект на авторско право. При използването
им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват
материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).