През миналата година Военното издателство публикува книгата “Секретността: американският опит” (1) , дело на Даниъл Патрик Мойнихан (сенатор от Ню Йорк, един от най-образованите членове на сената на САЩ, починал преди няколко месеца). В нея може да се прочете, че от около два милиона засекретени документа,
само около 2 000 са свързани с националната сигурност. Такава е една
от констатациите на Комисията за запазване и намаляване на секретността,
учредена от сената на САЩ в средата на 90-те и ръководена от самия
Мойнихан. Замисълът на заповедта е да създаде списък на информацията, класифицирана като служебна тайна. Проблемът с тази заповед е в подхода към съставянето на списъка и с възможните отрицателни въздействия на неговото съдържание. Я, колко тайни! Законът за защита на класифицираната информация (чл. 26 и сл.) и правилника за неговото прилагане (чл. 21) предвиждат издаването на такива списъци от учрежденията, произвеждащи такава информация. Но законът предполага, че съществуват 24 категории или вида класифицирана информация. А министърът на отбраната създава 205 вида служебна тайна. Анализът на всичко това е отвъд обсега на нашата компетентност. Но онова, което се засекретява в областта на публичните финанси, е практически без прецедент. Става дума за следните видове тайни: а) методиката за формиране на отбранителните разходи, отчетите по всички категории разходи и цялата счетоводна информация; б) изследванията, обзорите, анализите, данните от социологическите изследвания и прогнозите; в) възнагражденията; г) списъкът, характеристиките, преписките по отчуждаване на недвижимите
имоти – частна държавна собственост (т.е. не само онази, стопанисвана
от министерството на отбраната), информацията за търговете на военните
имоти и за наемите на такива имоти; оценките за стойността на такива
имоти; е) сведенията за здравното състояние на военнослужещите; ж) проектите за нормативни актове в сферата на отбраната и въоръжените сили. Този списък е крайно непълен, леко обобщен за целите на тази публикация и примерен. Очевидно буквите в азбуката не стигат за изброяването. Читателят следва да има предвид, че освен този списък има такъв и за онова, което не е просто “служебна”, но и “държавна тайна”. Възможните ефекти Очевидно става дума за засекретяване на информация за това как,
с какви цели, при какво обосноваване, с каква ефективност и при какви
условия се изразходват средства на данъкоплатците, равняващи се средно
на около 2,5% от БВП. Това е около 750 милиона лева на година (като
абсолютната стойност на тези средства очевидно ще се увеличава). Обществените
поръчки в тази област ще бъдат фактически оставени на преценката на
чиновниците от министерството на отбраната. Накрая, макар и да е задължително гражданите от мъжки пол да “отбиват” военна повинност, тяхното здравословно състояние (2) не може да бъде известно на техните близки. Война с обществения контрол Ако книгата на Мойнихан е четена от министъра, то вероятното обяснение на съдържанието на заповедта, която издава, е, че той е решил да повтори най-лошите примери от историята на засекретяването, обяснени от автора – тези на Съветския Съюз. Това е първата заповед от този вид, станала известна (макар засега и да не е публикувана). Оказва се съвсем не случайно, че книгата не бе нито рекламирана, нито пусната за продажба на открития книжен пазар (ако не броим книжарницата на самото издателство). Най-лесния коментар е да кажем: ние предупреждавахме (виж бр. 70 от 19 април 2002 г.; http://ime-bg.org/pr_bg/ ). Фактически обаче положението е по-отчайващо от онова, което чертаеха и най-песимистичните предположения от времето на обсъждането на закона за класифицираната информация. Предполагаме, че подходът и на другите министерства ще бъде същият. ---- (1) Даниъл Патрик Мойнихам, Секретността, Американският опит. София,
Военно издателство, 2002. (Първо издание: Daniel Patrick Moynihan,
Secrecy: the American Experience, Yale, Yale University Press, 1998.) |