Word Format
Въпреки че се беше намерил кандидат, който се съгласи на полу-приватизация, правителството не успя да завърши сделката за "Булгартабак Холдинг". От този провал следват няколко важни извода за стопанската среда в България: 1) Хората в администрацията и в парламента ще се наложи да проумеят (и признаят), че "социалните цели" не са съвместими с бърза и фискално ефективна приватизация. Комбинацията между двете - каквато е тяхната официална цел - означава полу-приватизация, т.е. държавата запазва някакъв контрол върху ресурсите. На такъв вариант са склонни малко купувачи. Такива купувачи трябва да се търсят сред "предприемачи", които са свикнали да играят с държавата срещу пазара. Такъв купувач очевидно не е Дойче Банк. 2) В България никога не е имало консенсус около идеята за приватизиране на ресурсите в икономиката. Това, на което се основата практиката на администрацията, изглежда се споделя и от значителна част от гражданите: разбирането, че "приватизацията" е просто още един лост в ръцете на изпълнителната власт за постигане на най-ефективно използване на ресурсите, развитие на икономиката и всеобщо благоденствие. Приватизацията не се разбира като прехвърляне на правата върху използване на активите. За правителството тя е прехвърляне на отговорност за заетите, обществото и "националните интереси". 3) Стопанската политика остава силно зависима от "социалните цели" на двете управляващи партии. Макар да не се споделя официално от НДСВ и ДПС, социалистическата доктрина ще продължава да определя техните действия в парламента и правителството. На основата на тази обща оценка оставаме песимисти за стопанската свобода в България и шансовете за просперитет. © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg). |