Наличието на публичен резервен фонд не е достатъчно условие за поддържането на стабилността на пенсионната система, която е основана на разходопокривен принцип. Следователно, съществуването на този фонд не отменя необходимостта от цялостна реформа в социално-осигурителната система на страната в условията на застаряващо население. Необходимо е едновременно с наличието на този фонд да се провежда реформа, насочена към приватизиране на пенсионната система и постепенно преминаване към изцяло капиталонатрупваща система.
Институт за пазарна икономика има дългогодишен опит в разпространяване на опита и изготвянето на оценки на въздействието на регулациите. На специализираната страница за оценка на въздействието http://ria-studies.net/home-bg/, която се поддържа от ИПИ, ще се представят анализи и коментари на законопроектите в България, най-добрите практики в ЕС и по света по отношение на оценка на въздействието на регулациите и практически примери за такива оценки на местни закони и регулации. Експертите на ИПИ ще следят и за качеството на извършваните оценки на въздействието на проектозакони от Звеното за по-добро регулиране, след като бъде създадено и институционализирано в рамките на държавната администрация в България.
Свободното движение на работна сила в рамките на ЕС продължава да е мит за българските граждани. Все още редица страни налагат ограничения срещу работниците от България (и Румъния) и това сякаш не притеснява българските управници. Почти не се е чуло някакво адекватно мнение по темата, да не говорим за заемане и отстояване на твърда позиция. В крайна сметка вече сме пълноправни членове на ЕС и сме в правото си да защитаваме националните интереси. Българските граждани са и европейски такива, и съответно имат правото да работят свободно на територията на ЕС.
Кризата на международните пазари все повече се усеща и в България. Това се отнася не само до спада на фондовата борса и повишаването на лихвените проценти, но и в нефинансовия сектор. Някои предприятия прекратяват или силно свиват дейността си, а предвиждани проекти се отлагат за неопределено време. Забавянето на икономическата активност се отразява неблагоприятно върху очакванията за следващите месеци. При такава ситуация възниква въпросът какво ще бъде отражението върху спестяванията и инвестициите в българската икономика, които са предпоставка за стопанския растеж.
От години от Института за пазарна икономика (ИПИ) настояваме за реформиране на държавната социално-осигурителната система чрез нейната пълна приватизация и преминаване към капиталонатрупваща пенсионна система, по подобие на реформата в Чили през 1981 г. В условията на застаряващо население държавната разходопокривна система не може да осигури адекватни пенсии, а социалните осигуровки са непосилен товар за работещите и работодателите
На 23 ноември 2008 г. беше представен шестият пореден Алтернативен бюджет с ниски данъци на Институт за пазарна икономика.
Наскоро излезе статистика от Евростат, в която се сравняват страните-членки според минималната заплата в номинален размер. България се нарежда на последно място по този показател (виж графика 1), което често се използва от синдикалните лидери като аргумент в подкрепа на искането за увеличаване на минималната заплата в страната. Според проектобюджет 2009 г. се предвижда тя да се увеличи до 240 лв. (от 220 лв.).
Софийският университет става на 120 години ... По този повод държавата дари 5 млн. лв. и имот.
Антикризисният план на ЕК включва мерки, който отдавна можеха да бъдат приложени в България. Част от тези мерки бяха многократно предлагани от ИПИ, като някои от тях бяха отхвърлени на ниво Народно събрание. В документа на ЕК много ясно се казва, че една от приоритетните области за справяне с кризата трябва да бъда „намаляване на административната тежест върху бизнеса и стимулиране на предприемачеството”.
Икономически анализи на ИПИ, публикувани в пресата
Рубрика на ИПИ във вестник Дневник
Аргументи за частна пенсионна система в България