Плоският данък достига до Румъния

Алвин Рабушка

На изборите проведени на 13 декември 2004 г. Траян Басеску – кметът на Букурещ, спечели изненадваща победа за поста президент на Румъния. Кандидатурата му от коалицията “Справедливост и истина” съставена от Национално либералната партия и Демократическата партия се базира частично на въвеждането на пропорционален данък върху личните доходи и корпоративните печалби от 16%. След изборите към коалицията се присъединиха Партията на хуманистите и Демократичният съюз на унгарците в Румъния. Коалицията контролира 242 от 469 места в парламента – несъмнено мнозинство. На 26 декември Басеску предложи 24-членен кабинет, оглавен от Калин Попеску Таричану като министър-председател и 40-годишния икономист Йон Попеску като министър на публичните финанси. Парламентът незабавно одобри кабинета на 28 декември.

Президентът Басеску наблегна на желанието си плоският данък от 16% да влезе в сила от 1 януари 2005 г. Членовете на кабинета заеха местата си рано сутринта на 29 декември. Новият министър-председател, като използва специална наредба, въведе официално плоския данък от 16% върху личните и корпоративните доходи в сила от 1 януари 2005 г. Ако кабинетът и парламентът бяха изчакали новата година за да приемат новото законодателство плоският данък нямаше да бъде въведен поне до 2006 г.

Пропорционалният данък от 16% заменя стария подоходен данък, който имаше пет ставки: 18% от облагаемия доход в размер до 28 млн. румънски леи (969.05 долара), 23% от дохода между 28 млн. и 69.6 млн. леи (2408.8 долара), 28% от дохода между 69.6 млн. и 111.6 млн. леи (3862.4 долара), 34% между 111.6 млн. и 156 млн. леи (5399.05 долара) и 40% над 156 млн. леи (един долар е равен на 28894 леи). 16% плосък данък също замества и корпоративното облагане, което беше 25% до сега.

Решението в Румъния да се въведе нисък пропорционален данък отразява фискалната конкуренция от останалите страни от Централна и Източна Европа, които приеха плоския данък: Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Словакия и Грузия. В този списък пропуснах Литва, където има 33% плосък данък върху дохода от заплати, защото данъчната система там налага много различни ставки в зависимост от източника на дохода.

И други страни стоят в очакване. Вероятността да се въведе плосък данък при тях зависи от изборите през следващите няколко години. Финансовият министър в сянка на Чешката република Властимил Тлъсти от Гражданската демократическа партия призовава страната си да последва тези примери. Неговата партия има планове за цялостен 15% плосък данък за корпорациите и индивидите – намаление спрямо сегашните максимални ставки от съответно 29% и 31%. Гражданската платформа в Полша също предложи данък от 15% по личните доходи и корпоративните печалби.